НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
1.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1911 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1911г.,
Срещата на членовете на Веригата, „съборът“― така наречен в поканите, и тази година стана в Търново, но занятията не ставаха както миналата година само в колибата на члена от Веригата, търновеца г-н Ан. Бойнов, а и в тази на Тодор Бостанджиев (Панталонджията), която е съседна с първата и отстои в южна посока от нея. Тя е била тоже ангажирана под наем, докато трае съборът, понеже колибата на г-н Бойнов, по практика от лани, се оказала малка. В колибата на Бойнов, ставаха заседанията на събора, а в колибата на Бостанджиев беше приготвена „горницата“. За гостилница или място за хранене служеше пак същата колиба на Бостанджиев. От поканените за тазгодишния събор се явиха: д-р Ст. Луков от Казанлък, Илия Зурков от Бургас, Матей Попов от Бургас, Христо Тончев от Казанлък, Сотир Щерев от Бургас, Ал. Кръстников от Бургас, Д. Голов от София, Симеон Драганов от Беброво, Еленско, Петко Гумнеров ― София, Пеню Киров ― Бургас, Кънчо П. Стойчев ― Бургас, Анастас Бойнов ― Търново, Тод. Стоименов от Бургас, М. Георгиев ― София, Драган Попов - Търново, Константин Иларионов ― Търново, Никола Янев ― Бургас, Деню Цанев ― Бургас, Никола Ватев ― Русе, Иван Дойнов ― Търново, П.Епитропов ― Пловдив, Ил. Стойчев ― Русе, Ив. Русев ― Русе, Сп. Димитров - София, Петър Тихчев ― Русе, Елена Иларионова ― Търново, Мария Дойнова ― Търново, Парашкева Бойнова ― Търново, Здравка Попова ― Търново, Гина Гумнерова ― София, Величка Н. Ватева ― Русе, Величка Стойчева ― Бургас. Гореозначените по ред,
към беседата >>
2.
Двамата братя
,
НБ
, София, 22.9.1918г.,
десетимата, възнегодуваха за двамата братя". Важни думи в този стих са: десетимата, двамата и глаголът негодувам. Хората спрягат глагола негодувам и в единствено, и в множествено число. Кои са двамата, и кои десетимата, за които се говори в стиха? Двамата са Заведеевите синове – ученици на Христа. Десетимата са останалите Христови ученици. Значи, учениците на Христа са били дванадесет на брой. Като извадим от дванадесет двама, остават десет. Като извършваме действието изваждане, от една страна е важно самото действие, а от друга – числата, с които работим. В случая са важни числата 2 и 10. Изобщо, всяко число в Природата представлява сбор от сили, които оказват известно влияние върху хората и върху цялата Природа. „Възнегодуваха за двамата братя". Негодуват хората, но и растенията, и животните негодуват. Ябълчените семена, събрани в ябълката, прекарват весел, радостен живот. Като братя и сестри, те пеят, веселят се, разговарят се сладко помежду си. Дойде някой отвън, вземе една ябълка, изяде я и посее семената й. Те започват да негодуват. Тихият им и спокоен живот се разваля: братята заемат една посока – надолу, като образуват корените; сестрите се отправят нагоре, да образуват клоните, а бащата остава по средата, като стъбло, да съединява братята и сестрите. Бащата иска да покаже на синовете и на дъщерите си, че не трябва да мислят само как да делят благата, които той им дава. Той иска те да съзнават задълженията си, че са дошли на земята да слугуват, а не да
към беседата >>
десетимата, възнегодуваха за двамата братя”. Важни думи въ този стихъ сѫ: десетимата, двамата и глаголътъ „негодувамъ”. Хората спрѣгатъ глагола негодувамъ и въ единствено, и въ множествено число. Кои сѫ двамата, и кои десетимата, за които се говори въ стиха? Двамата сѫ Заведеевитѣ синове — ученици на Христа. Десетимата сѫ останалитѣ Христови ученици. Значи, ученицитѣ на Христа сѫ били 12 на брой. Като извадимъ отъ 12 двама, оставатъ десеть. Като извършваме действието изваждане, отъ една страна е важно самото действие, а отъ друга — числата, съ които работимъ. Въ случая сѫ важни числата две и десеть. Изобщо, всѣко число въ природата представя сборъ отъ сили, които оказватъ известно влияние върху хората и върху цѣлата природа. „Възнегодуваха за двамата братя”. Негодуватъ хората, но и растенията, и животнитѣ негодуватъ. Ябълчнитѣ сѣмена, събрани въ ябълката, прекарватъ веселъ, радостенъ животъ. Като братя и сестри, тѣ пѣятъ, веселятъ се, разговарятъ се сладко помежду си. Дойде нѣкой отвънъ, вземе една ябълка, изяде я и посѣе сѣмената ѝ. Тѣ започватъ да негодуватъ. Тихиятъ имъ и спокоенъ животъ се разваля: братята заематъ една посока — надолу, като образуватъ коренитѣ; сестритѣ се отправятъ нагоре, да образуватъ клонетѣ, а бащата остава по срѣдата, като стъбло, да съединява братята и сестритѣ. Бащата иска да покаже на синоветѣ и на дъщеритѣ си, че не трѣбва да мислятъ само, какъ да дѣлятъ благата, които той имъ дава. Той иска тѣ да съзнаватъ задълженията си, че сѫ
към втори вариант >>
3.
Отхвърленият камък
,
НБ
, , 1.6.1919г.,
да има в един отхвърлен камък? Ще ме запитате: „Какво съдържание, каква философия има в един отхвърлен камък?“ Такива изоставени камъни има днес с милиони в България. При граденето на всяка къща изоставят много такива камъни. Нещастието се състои именно в това, че има много изоставени камъни, и те представляват спънка в живота. Като прочетете цялата глава, ще разберете съотношението, което съществува между прочетения стих и останалите стихове и ще разберете защо са казани тези думи. Ако нямаше зидари, не би се говорило за този камък, тъй че зидарите са виновници. Като градят някоя къща, зидарите събират камъни, разчупват ги и затова има изоставени камъни. Следователно под „камък“ разбираме процес на градеж. Онези, които се занимават с положителните науки, казват, че всички неща трябва да бъдат видими, осезаеми, реални. Обаче не всички осезаеми или доказани неща са верни или реални. Има хиляди неща в света, които не са доказани, а са верни. Има хиляди философи в света, за които нищо не се знае, но това, което те са казали, е право. Има и много такива, за които светът знае, че съществуват, но тяхната философия не е права. Като чета някоя философска книга, аз свалям 50% от истинността ѝ, после изваждам още 25% и само върху останалите 25% разсъждавам. Числото 25 за мене е съдържателно число, то е закон, с който меря всички неща. Може да ми възразите, че дните и нощите се мерят с един цикъл от 24 часа, но всъщност земята не прави своите обръщения в 24 часа
към беседата >>
4.
Любовта
,
НБ
, София, 27.2.1921г.,
ви говоря върху един стих, който поставям за основа на великата Божествена наука в света, а именно, върху стиха: „Бог е Любов". Вие ще кажете: – Това го знаем! – Да, отчасти, но не в неговата пълнота. Аз ще задам една математическа задача, едно математическо съотношение. Ще започнем с неизвестните: х : у = xi : уi и w : m = е : а. Последната пропорция – това са елементите на висшата духовна математика. Хиксът, това е една величина от видимия, от реалния, от материалния свят. Този X може да се определи много лесно. – Как? – Ще работите. Ще определите X и У по същия начин, както могат да се определят двете неизвестни в следната задача: От два срещуположни града излизат две ядра войници, срещат се и се поздравяват. Едните запитват другите: – Колко сте вие на брой? Вторите отговарят: – Ако един от вас дойде при нас, ще станем два пъти повече от вас. А първите им казват: – Ако един от вас дойде при нас, ще станем, колкото сте вие. Онзи, който знае математическите правила, веднага ще намери на колко е равен X и на колко У. А след като разрешите на какво са равни X и У, т.е. видимият, материалният свят, тогава ще минете към духовния свят – xi : yi. Това са отвлечени истини. „Бог е Любов". Аз вземам Любовта като принцип. Вън от Любовта ние не познаваме Бога. Той е само в Любовта. Понеже Любовта е достъпна за всички същества, няма органическо същество, няма жива материя в света, която по един или по друг начин да не е тясно свързана с Любовта, и да не се влияе от нея.
към беседата >>
сутрин върху един стих, който турям за основа на великата божествена наука в света, а именно върху стиха: "Бог е любов". Ще кажете вие: "Това го знаем“ ! Да, отчасти, но не в неговата пълнота. Аз ще ви задам една математическа задача, едно математическо съотношение. Ще започнем с неизвестните: х : у = хi: уi и w:т = e:a. Последната пропорция - това са елементите на висшата духовна математика, на живата математика. Иксът, това е една величина от видимия, от реалния, от материалния свят. И този х може да се определи много лесно. Как? - Ще работите. Ще ви дам друга една задача, а тя е следната: от два срещуположни града излизат две ядра войници, срещат се и се поздравляват. Едните запитват другите: "Колко сте вие на брой?" Вторите отговарят: "Ако един от вас дойде при нас, ще станем два пъти повече от вас“; а първите им казват: "Ако един от вас дойде при нас, ще станем, колкото сте вие". Онзи, който знае математическите правила, веднага ще намери, на колко е равен х и на колко у. А след като разрешите, на какво е равен х, т. е. видимият, материалният свят, тогава ще минете към духовния свят - хi: уi. Това са отвлечени истини. "Бог е любов". Аз вземам любовта като принцип. Вън от любовта ние не познаваме Бога, той е само в любовта. Понеже любовта е достъпна за всички същества, няма органическо същество, няма жива материя в света, която по един или друг начин да не е тясно свързана с любовта и да не се влияе от нея. Следователно, ние познаваме Бога в любовта, и този
към втори вариант >>
5.
Фарисей и садукей
,
НБ
, София, 20.3.1921г.,
стимул в живота. Няма човек, който да е лишен от някакъв квас в себе си. Всеки е заквасен с нещо. Злото не е в кваса. Важно е какъв е резултатът от кваса. „Пазете се от кваса на фарисеите и садукеите!“ Всеки е чел тоя стих и разбира какво значи да нарекат някого фарисей или садукей. Това е външно разбиране на въпроса. Когато искат да оскърбят някого по форма, дават му прозвището фарисей или садукей. Обаче, въпросът трябва да се разбира принципиално. В човека има две течения: течение на ума и течение на сърцето. Следователно, по ум той е фарисей, а по сърце – садукей. Изобщо фарисеите минават за набожни и правоверни. Те са мярка за всяка истина. Те са индуските брамини. Какво означава на съвременен език думата „брамин“? Вие сами ще си преведете тая дума. Садукеите са хора на отрицанието. Те не вярват в нищо. Фарисеите казват: „Ние сме свободомислещи хора, мислим за Бога и вярваме само в Него“. Садукеите казват: „Ние сме свободомислещи хора, не признаваме Бога“. Фарисеите вярват в Бога, но вярват и в парите. Садукеите не вярват в Бога, но вярват в парите. Макар, че се различават във възгледите си, но и едните, и другите вярват още в силата на оръжието, в затворите, в шпионите. Всеки, който се отклони от тяхното учение, може да бъде осъден от самите тях на смърт. Те казват за него: „Той е еретик, враг на държавата, на отечеството, на цялото човечество“. Фарисеите ходят на черква, палят свещи. Като минат край някоя черква, не я отминават, докато не се
към беседата >>
стимулъ, необходимость въ свѣта. Нѣма човѣкъ, който да нѣма нѣкакъвъ квасъ въ себе си, все е заквасенъ съ нѣщо. Злото не е въ това, че всѣки е заквасенъ, но важното е, какъвъ може да бѫде резултатътъ отъ този квасъ. Всички сте чели този стихъ и за нѣкого казвате: „Той е фарисей, садукей.“ Но това сѫ само външни разбирания на въпроса. Когато искате да оскърбите нѣкого по форма, вие му давате прозвището фарисей или садукей, но то е само по форма. Въпросътъ трѣбва да се разбере принципално. Въ самия човѣкъ има двѣ велики течения. Той е фарисей по умъ, а садукей по сърце. Фарисеитѣ минаватъ изобщо за много набожни, за правовѣрни хора. Тѣ сѫ мѣрило за всѣка истина въ свѣта, тѣ сѫ индускитѣ брамини. Прѣведете какво означава въ съврѣменния езикъ думата „брамининъ“. Азъ нѣма да ви прѣвеждамъ, вие сами прѣвеждайте. Садукеитѣ сѫ хора на отрицанието въ живота, тѣ не вѣрватъ въ нищо. И фарисеитѣ и садукеитѣ сѫ свободомислящи хора. фарисеитѣ казватъ: „Ние сме свободомислящи хора, мислимъ за Бога, вѣрваме въ Него“. Садукеитѣ казватъ: „Ние сме свободомислящи хора, не признаваме Бога“. Но фарисеитѣ, освенъ че вѣрватъ въ Бога, вѣрватъ и въ паритѣ и то повече. Садукеитѣ пъкъ, не вѣрватъ въ Бога, но вѣрватъ въ паритѣ. Макаръ че има разлика въ възгледитѣ на фарисеитѣ и садукеитѣ, но и еднитѣ и другитѣ вѣрватъ въ силата на орѫжието и еднитѣ и другитѣ иматъ затвори, стражари, шпиони. Всѣки, който се отклони отъ тѣхното учение, той е осѫденъ на смърть, той е еретикъ, врагъ на
към втори вариант >>
6.
Сеятелят / Сѣятельтъ
,
НБ
, София, 27.3.1921г.,
има два съществени елемента: сеятелят и семето. Христос отчасти изяснил тая притча, като оставил дълбокия и смисъл неразкрит. Съвременните хора заместват думата сеятел с култура. Сеенето е едно възвишено състояние на активност на човешкия дух. Има известни процеси, които предшестват сеенето. Земята трябва първо да се изоре, а после да се посее. Не може да се посее и обработи една култура, докато земята не се изоре. Под „земя“, в широк смисъл, разбираме нещо разумно. В тоя случай тя означава човека. Значи преди да дойде сеятелят, плугът ще преобърне земята, ще измени първоначалния ѝ вид, и тя ще изгуби своята красота. На съвременен език това значи настъпване на анархия. Според мене упадъкът в съвременното общество не е нищо друго, освен резултат на една временна анархия в него. Моралистите обясняват тая анархия с упадъка на нравите, обичаите и морала на обществото. – Нима обществото по-рано е било по-морално? – Ни най-малко. Не се лъжете от външността на нещата. Може ли да кажете, че 21-годишната мома, която е била красива и интелигентна, на 40–50 години ще бъде по-малко интелигентна? Като възрастна тя губи от красотата си, но интелигентността ѝ не може да се намали. Често между грозните и възрастни хора се срещат по-културни, отколкото между красивите и млади хора. Тъй щото да мислите, че едно общество, което живее привидно в мир и съгласие, е по-културно от другите, това е заблуждение. Това може да бъде вярно само 50%. Красотата на момата е израз на една
към беседата >>
има два сѫществени елемента: сѣятельтъ и сѣмето. Христосъ обяснилъ отчасти тази притча, а дълбокия ѝ смисълъ оставилъ неразкритъ. Съврѣменнитѣ хора замѣнятъ думата „сѣятель“ съ думата „култура“. Сѣенето е едно възвишено състояние на активность въ човѣшкия духъ. Прѣди да излѣзе сѣятельтъ да сѣе, има извѣстни процеси, които прѣдшествуватъ сѣенето. Земята трѣбва прѣдварително да е добрѣ изорана и слѣдъ това да се посѣе сѣмето въ нея. Никога не може да се посѣе, да се култивира една култура или каква и да е идея, докато земята не се изоре. Ако прѣведете думата „земя“, въ правилната ѝ форма, ще имате едно правилно разбиране върху нѣщата. Земята, въ дадения случай, означава човѣка. И тъй, прѣди да дойде сѣятельтъ, ще се вземе плуга съ черясото и ще прѣобърнатъ земята, ще я разоратъ, съ което ще развалятъ нейното първоначално положение, нейната красота. На съврѣмененъ езикъ казано: ще се създаде врѣменна анархия. И съврѣменното общество, въ което има упадъкъ, азъ казвамъ, че въ него има врѣменно анархия. Ако слушате съврѣменнитѣ моралисти, тѣ казватъ, че се забѣлѣзва единъ упадъкъ въ нравитѣ, обичая и морала на обществото. Защо, нима обществото по-рано е било по-морално, отколкото сега? Ни най-малко. Не трѣбва да се лъжете отъ външностьта на нѣщата. Ако една мома към 21-та си година е най-красива, а то като стане жена на възрасть 40–50 години и погрознѣе, съ това по-малко културна ли става? Азъ намирамъ много пѫти между по-грознитѣ хора по-културни, отколкото между
към втори вариант >>
7.
Огнената пещ / Огнената пещь
,
НБ
, София, 17.4.1921г.,
общество се дава угощение или банкет, всички гости се интересуват от банкета, но най-важното нещо на трапезата е менюто. Всеки иска да види какво меню ще се сложи на трапезата. Всички разговори се съсредоточават около банкета. Може да се говори за политика, за обществен строй, за финанси, но скритата цел на разговора е менюто: как е сготвено, какъв ефект ще произведе върху благоутробието на присъстващите. Менютата са от различни качества. Някога менюто е хубаво, добре приготвено, има много неща за ядене. Някога менюто не е добре приготвено. В прочетената глава се предава един, повидимому, исторически разказ в преносен смисъл. Трима младежи имали особено убеждение, от духовен характер, което не се съгласявало с убежденията и вярванията на тогавашните хора. За наказание те били хвърлени в огнената пещ. Ще кажете, че това е станало във варварските времена. – И днес става същото. Светът не се е изменил много. Ако днес някой се осмели да наруши основния закон на държавата, веднага ще се намери в участъка, в затвора, даже и в нагорещена огнена пещ. Така постъпват не само с тия, които се отклонили от общите политически възгледи, но и с ония, които се отличават от своите събратя по религиозните си убеждения и вярвания. И те ще се намерят в огнената пещ. Всеки може да бъде хвърлен в пещта. Мъжът може да хвърли жената и децата си, жената може да хвърли мъжа си – всички хора се пържат в тая пещ. Аз разглеждам думата „пещ“ в широк смисъл. Който има убеждение, ще
към беседата >>
общество се даде нѣкое дине, банкетъ, всички гости се интересуватъ отъ динето и на трапезата най-важно е менюто. Всички разговори се съсрѣдоточаватъ все около това дине. Може да се говори за политика, за общественъ строй, за финансии, за това-онова, но прикритата цѣль е менюто, какъ ще бѫде сготвено, какъвъ ефектъ ще произведе върху благоутробието на присѫствуващитѣ. Само че тѣзи менюта сѫ отъ различно качество. Нѣкой пѫть има хубави динета, всичко е хубаво сготвено, има какво да се яде, а нѣкой пѫть се случва злѣ сготвено. Въ прочетената глава срѣщаме повидимому единъ исторически разказъ, прѣдаденъ въ прѣносна, а не въ буквална смисъль. Трима мѫже имали убѣждения повече отъ религиозенъ, а не духовенъ характер, затова убѣжденията имъ не се схождали съ убѣжденията, вѣрванията, съ тогавашния строй, съ тогавашнитѣ нареждания. Вслѣдствие на това тѣзи мѫже били хвърлени въ огнената пещь за наказание. Ще кажете, че това е станало въ онѣзи варварски врѣмена. Не, и днесъ става, свѣтътъ не се измѣнилъ много. Ако днесъ нѣкой наруши основния законъ на държавата, може да се намѣри въ участъка, въ нѣкое подземие долу, може да се намѣри въ тази гореща огнена пещь. Така постѫпватъ не само съ този, който се е отклонилъ отъ другитѣ въ политическо отношение, но ако нѣкой отъ васъ е вѣрующъ и убѣжденията му не се съвпадатъ съ убѣжденията на неговитѣ събратя въ обществото и той ще се намѣри хвърленъ въ тази пещь. Всѣки може да ви хвърли въ пещьта. Мѫжъ може да хвърли жената
към втори вариант >>
8.
В рова на лъвовете / Въ рова при лъвоветѣ
,
НБ
, София, 24.4.1921г.,
заповѣдалъ да хвърлятъ Данаила въ рова на лъвоветѣ, билъ неговъ приятель. Ако обичате, прочетете цѣлата глава. Въ свръзка съ прочетения стихъ отъ Данаила, ще взема и 5-ти стихъ отъ 1 глава на Евангелието на Йоана: „И видѣлината свети въ тъмнината; и тъмнината я не обзе“. На съврѣменнитѣ културни хора, въ каквото положение и да сѫ, на всички е необходимо едно ново, правилно схващане за живота. Не е нужно само едно умствено схващане да кажемъ, че разбираме, защото отъ разбиране до разбиране има разлика. Азъ говоря за онова разбиране и знание, което е въ сила да гради, да създава, да твори. Азъ говоря за онова знание, което внася редъ и порядъкъ, което внася щастие въ живота. Мнозина се спиратъ върху думата „знание“ и казватъ, че знанието възгордява – тъй казалъ нѣкой си евангелистъ. Този евангелистъ казва, че знанието възгордява, а любовьта назидава. А азъ казвамъ: знание, придружено съ любовь, облагородява. Онѣзи хора, който не притежаватъ тази Божествена мѫдрость, тѣ сѫ способни само да разединяватъ, всѣки отъ тѣхъ си носи по единъ чукъ и камъни да ги раздробяватъ. Цѣлиятъ културенъ свѣтъ азъ го виждамъ като онѣзи отъ трудовата повинность, носятъ чукове, трошатъ камъни, голѣмитѣ ги правятъ малки и слѣдъ това павиратъ пѫтищата си. В съврѣменното общество не може да намѣрите двѣ души, които да се схождатъ въ своитѣ убѣждения. Единиятъ казва: „Чакай да ти кажа своето схващане“. И другиятъ казва: „Чакай да ти кажа своето схващане“. Слѣдъ това започватъ да спорятъ
към втори вариант >>
9.
Правилният развой на човешките енергии
,
СБ
, В.Търново, 22.8.1921г.,
преди няколко хиляди години един от видните израилски пророци. Разбира се, това е едно вътрешно преживяване на пророка. За да можем да разберем дълбоко вътрешния смисъл на думите, за да разберем какво е искал да каже пророкът, трябва да имаме същите преживявания, същата обстановка. Много от неговите думи на нас ще се видят така странни. Защо пророкът се обръща с думите: „О, да би раздрал Ти небесата, да слезеш. Да бяха се стопили горите от Лицето Ти.“ Това е една тъй естествена фигура! В Природата, когато облаците и тъмнината са покривали небето и слънчевите лъчи не се докосват до онези малки семенца и растения, каква ще бъде тяхната молитва? Ще кажете: „Дано облаците се размахнат и слънчевите лъчи проникнат до онези малки души, които чакат Божието благословение!“ Така и човешките души се молят да се разкъсат небесата и Божията Любов да слезе върху тях. Тази сутрин има да размишляваме върху три изречения: „Да царува Любовта в сърцата ни, да се слави Мъдростта в духовете ни и да осияе Истината душите ни.“ Първото е: „Да царува Любовта в сърцата ни.“ Значи тази Любов, която трябва да царува в сърцата ни, ще предизвика един род енергия; Мъдростта, която трябва да се слави в нашите духове, ще предизвика друг род енергия; Истината, която трябва да да осияе душите ни, ще предизвика трети род енергия. Тук имам три обикновени уреда (показва) – единият от тях, компасът, е свързан с магнитните полюси и отчита най-правилно течението на земния магнетизъм. Значи той е
към беседата >>
10.
Поздравът на Любовта / Поздравътъ на Любовьта
,
НБ
, София, 2.10.1921г.,
цѣлата глава, но ще се спра върху 12 ст.: „А на влѣзване въ дома поздравявайте го.“ Сегашната опасность за религиозни и духовни хора седи въ слѣдующето – че тѣ мислятъ, че всичко знаятъ и че сѫ разрѣшили всички въпроси. Всѣки казва: „Азъ зная.“ Всинца все знаемъ, а свѣтътъ не е оправенъ. Питамъ тогава, ако онзи ученикъ, който казва: „Азъ разбирамъ математиката“, а не може да разрѣши най-простата задача, какви знания има той тогава? Ако нѣкой каже, че добрѣ разбира единъ езикъ, а не може едно най-просто писмо да напише, какво разбира отъ езика? Слѣдователно, да се опрѣдели знанието, значи да знаешъ, че знаешъ, а туй прѣведено е да можешъ да изпълнишъ. Както цигуларьтъ, който добрѣ знае да свири и като вземе да изсвири нѣщо, всѣки казва: „Добрѣ свири.“ Сега мнозина казватъ: „Азъ разбирамъ отъ музика.“ Но малцина сѫ който свирятъ. Колко музиканти има сега? Тѣ сѫ малцина, навсѣкѫдѣ ще слушашъ различни градации, всички сѫ все музиканти. Идеалътъ на всички мяза съ ония десятки. Сѫщиятъ законъ е въ духовния свѣтъ. Живота сега азъ го считамъ за една велика музика. Да живѣешъ, то значи, ти трѣбва да знаешъ да свиришъ по всичкитѣ правила, който Божествената наука изисква. Щомъ станешъ нетърпѣливъ, лѫкътъ трепери и тоноветѣ не сѫ ясни. Щомъ се усъмнишъ, ти губишъ паметьта си. Щомъ се усъмнишъ, ако си търговецъ – ще фалирашъ. Ученикътъ, който се усъмни въ класъ, загубва мисъльта си, спира да говори и учительтъ каже: „Седни.“ И той свършва съ единица. Ние вземаме външната
към втори вариант >>
11.
Синът Божи
,
НБ
, София, 30.10.1921г.,
каже, че от съвременните книги, ако искате да разберете някой автор, трябва да прочетете въведението. То е най-интересно. Т.е. според степента, в която ние съвременните хора се намираме, въведението на живота е най-важно. И тъй, встъплението, или въведението, на живота как ще го определите? Кое представя въведението на сегашното битие, или на сегашния наш живот? Аз ще ви кажа, няма да ви оставя в тъмнота. Има три неща важни в живота: Няма по-необходимо нещо от яденето. То е предисловието на физическия живот. Следователно, каквато философия и да имаш, каквото и да разискваш, туй било, онуй било, след като се наядеш, то оставя най-приятно впечатление. Разбираш една философия, тъй казал Кант или някой друг, но като си похапнеш, казваш: „Тъй разбирам, че животът има смисъл“. Ама в църква си ходил, там еди-кой си свещеник служил, еди-кой си проповедник си слушал. Всичко туй е хубаво, но като дойдеш да си похапнеш, казваш: „То е най-хубавото!“ Следователно това е необходимо. Аз го наричам въведение на подсъзнателния и съзнателния живот. И туй въведение е толкова интересно, че от 8 хиляди години, откакто хора сте станали, все го учите, четете го, прочитате го, четете, прочитате и мъже, и жени, и всички, и още не сте го проучили, защото, ако бихте го проучили, щяхте да го свършите, но още не е свършено. Сега, ако туй въведение на живота е толкова важно, че толкова хиляди години се иска, за да го проучите и разберете, каква ще бъде първата глава на живота? Аз ви давам само
към беседата >>
12.
Двата пътя
,
МОК
, София, 24.2.1922г.,
идея, която занимава ученика при постъпването му в училището? Той иска да стане учен, да придобие знания, да възрасти това, което е вложено в неговата душа, в неговия ум и в неговото сърце. И след като придобие знания, след като разработи своите дарби и способности, той трябва да ги запази. За тази цел се изисква добра почва, за да може всяка мисъл, която падне върху нея, да даде плод. Следователно и вие, като ученици, искате да се учите, да се занимавате с науката. Какво означава думата „наука“? Ако се спрем върху значението на буквите в тази дума, написана на латински и на някой от славянските езици, ще видим, че в нея се крият две различни понятия. От съчетанието на буквите в думата „наука“ в славянските езици се вижда, че славяните търсят в науката метод, чрез който да примирят противоречията в живота. Обаче англосаксонската раса, която си служи с латинската дума „scientia“ за означаване понятието „знание“, „наука“, показва, че нейният ум е насочен към изучаване на отношенията между различните форми, както и вечните промени, които се извършват в живата природа. Първата буква „S“ в думата „scientia“ означава безконечност. Следователно, от окултно гледище, вие можете да изучавате науката или с цел да намерите метод, чрез който да примирите противоречията в живота, или пък да намерите начин, чрез който да използвате силите на природата. Който изучава науката с цел да използва природните сили, той се натъква на голяма опасност. Опасността седи в това, че в него
към беседата >>
да зная каква е идеята вътре във вашия ум. Вие искате или да посеете или да ви се посее, може ли да го запазите? То в даден случай ние не обичаме да си хвърляме семето. В неделните събрания ние сме много щедри, хвърляме и наляво и надясно, но в специалните събрания искаме всяко семе да падне на своето място. Вземете думата „наука“, тъй както се пише на български, на славянски с латинска азбука, има две различни понятия. Тогава на славянски търси науката да примири противоречията на живота, науката там в това е насочена. Когато пък в англосаксонската раса (scienta), техният ум е насочен в науката да изучават (науката да изучават) съотношенията на формите и тия вечни промени, които стават вътре в природата. Първата буква S означава безконечност. Следователно от окултно гледище вие може да изучавате наука да примирите противоречията в живота или просто да използвате силите в природата, един от двата метода. Онзи, който използва науката, опасността е тук голяма, там се заражда свещеният егоизъм. Затуй именно в тая раса туй съзнание на гордост. У тях има една отвратителна гордост, те си придават голяма тежест. Ние имаме сили, тази сила можем да употребим както намерим за добре. Следователно аз разделям хората на две категории: едни от вас ходите като англичаните, с онова присъствие на духа, че всичко може да направите, много може да излезне от вас; а другите, които търсят да примирят противоречията или да изцерят болките на сърцето си. И славяните са по-близо до
към втори вариант >>
13.
Отрицателни и положителни черти на ученика / Качества на ученика
,
ООК
, София, 4.4.1922г.,
написаното, ще направя няколко бележки. Вие знаете как ганосват съдините. Виждали сте калайджиите как калайдисват: стъпват с краката си в съда и го изчистват, за да може калаят да хване добре. Без да се очистят съдовете, калаят не може да се тури. Когато вие влезете в една окултна школа, тъй ще турят краката си, ще ви въртят и докато не ви очистят хубаво, калай не ви се туря. Има някои черти, някои възгледи у вас, които трябва да напуснете. Те са следующите: тщеславието. Това е едно животинско проявление у човека. Тщеславието ще го видите у всички животни, то се среща в птиците, кучетата, конете, воловете. Когато кучето е тщеславно, то вдигне опашката си нагоре, казва: „Аз не искам да зная“. Когато паунът иска да покаже тщеславието си, разпери опашката си: „трр, трр, трр“. Това е животинско проявление. И тщеславието е едно подобно животно. И ако в ученика, който влиза в една окултна школа има това животинско чувство, очакват го големи страдания. Той ще се сблъсне с една действителност и хората, като видят неговите слабости, ще почнат да му се подиграват. И съвременните хора страдат, повечето са неврастеници. Тази неврастения, която сега царува в света, се дължи повече на човешкото тщеславие. Някой бил търговец, работите му се разбъркват и той се тревожи. Как тъй, да помислят хората, че е беден човек! И всички хора искат да бъдат такива, каквито не са. Религиозните хора, и тях тщеславието ги е направило такива, каквито не са. Тщеславието е внесло лицемерието в
към беседата >>
14.
Влиянието на музиката / Влияние на музиката
,
ООК
, София, 22.6.1922г.,
попитат: Кой свят засяга музиката, или от кой свят произхожда музиката какво ще отговорите? – От умствения свят, т.е. само един интелигентен човек може да пее. Следователно, музика и човешката интелигентност вървят заедно. Защото правилната мисъл, това е музика. Сега аз ще ви дам един малък музикален опит. Един музикален опит. Разбира се, онези от вас, които не знаят да пеят, трябва да правят усилие. Най-първо заучете гамата, 7-тях тона и от тях естественият тон, от който започва гамата. Може да вземете естествения тон на органа или на пияното. Някои пияна започват по-високо или по-низко с 1⁄2 тон. Заучете тоновете на гамата без повишение и без понижение, естествено, всички тук заучете do, re, mi…do, si, напред и назад. Когато имате добро разположение изпейте тоновете. После, щом се измени вашето разположение пак ги изпейте и забележете каква е разликата. Запример, гневен сте, изпейте do, re…do, si и назад, и вижте какви съпротивления ще срещнете. Наблюдавайте психически, разлика правете в пеенето. Някой път имате дисхармонично настроение, вижте на кои тонове, каква дисхармония се явява; някой път може да имате някой вътрешен страх, пак изпейте гамата напред и назад, забележете при кои тонове не върви добре, ще правите психически наблюдения. Правете тия опити и психически ще почнете да отличавате къде куцате. Запример, някои музиканти, слушал съм, взимат по-високо re-то, не може да взимат правилно, в пеенето не може да го взимат правилно. Защо? Защото са чрезмерно
към беседата >>
излиза музиката? – От умствения. Защо? – Защото само интелигентният човек може да пее и да свири. Значи между музиката и интелекта има известна връзка. Те вървят успоредно. Правата мисъл не е нищо друго, освен музика. Задача: Заучете основната гама – до възходяща и низходяща степен, и когато имате добро разположение, пейте. Които не могат да пеят, трябва да правят усилия, все ще постигнат нещо. Ще се ръководите от пианото или от органа, да започвате от естествения тон, а не произволно. Ако не сте разположени, разгневени сте, пак пейте гамата и наблюдавайте как ще се отрази върху психиката ви. Ако сте гневен или изпитвате някакъв страх, пейте гамата нагоре и надолу и наблюдавайте в кои тонове се явява дисхармония. Ще забележите, че всяко отрицателно състояние се отразява дисхармонично върху специфичен тон. Като правите тези наблюдения, ще разберете къде е слабото ви място и ще можете сами да си въздействате. – Как? – Пак чрез музиката. Като пеете известно време, вие ще се тонирате. Някои музиканти не взимат правилно тона „ре“. – Защо? – Те са крайно активни. Други не взимат правилно тона „до“, трети – „си“, или други някои тонове. Истински певец или музикант е този, който всякога взима тоновете правилно. Най-малката дисхармония в пеeнето или свиренето показва, че певецът или музикантът не спазва разумните, природни отношения между тоновете. Когато говорим за музиката, ние я разглеждаме в широк смисъл, не само като пeене или свирене. В такъв случай и говорът е
към втори вариант >>
15.
Станете да отидем!
,
НБ
, София, 29.10.1922г.,
оттук!" – Накъде да отидем? – Когато малкият ученик каже да стане оттук, подразбираме, че ще отиде някъде. Къде ще отиде? – На училище. Когато богомолецът каже да стане оттук, подразбираме да отиде някъде. Къде? – На църква. Когато химикът каже да излезе от дома си, подразбира, че ще отиде в лабораторията. Когато домакинята стане рано от сън и отиде някъде, де отива? – В кухнята. Когато престъпникът напусне дома си, де отива? – В затвора. Всички хора отиват някъде. Това отиване е неизбежно. „Стани!" – това е глаголна форма, взета от един стар език. Тя означава съзнателна проява на човешкия живот. Когато човек си каже „стани!" – това означава съзнателна проява, с цел да извърши нещо разумно. „Станете да отидем!" – Къде? – Някъде. Ние сме дошли на земята. – Докога ще бъдем на земята? – Временно. Животът на земята е временен и преходен. Ако беше вечен, неизменен, реален, щяхме да останем на земята за вечни времена. Всъщност, завинаги ли оставаме на земята? Де са вашите бащи, деди и прадеди? Останаха ли на земята? Бих желал да видя поне един човек, останал завинаги на земята. Мислите ли, че вие ще останете за вечни времена на земята? Ако ви запитам, ще останете ли завинаги на земята, вие ще кажете: После ще говорим за тази работа. Според мене, хора, които отлагат работите за после, не са умни. Преди да започнеш една работа, първо ще я обмислиш, а после ще пристъпиш към прилагането й. Остане ли да я обмисляш, след като я започнеш, нищо няма да свършиш. Казваш: Да
към беседата >>
16.
Музика и пеене – средство за тониране
,
ООК
, София, 19.11.1922г.,
в областта на окултната музика. Тя е музика на образи и картини. Сега, като разглеждаме окултната музика, аз ще ви дам и образци. Може би ще имаме ред лекции за изучаване на музиката. Ние ще минем през разните народи – в източните, в западните, както и у българите, за да проследим как се е образувала музиката още от далечните времена. Ще ви покажем образци, откъде е взета, как е произлязла тя; тъй щото да не ви шокира някой път нещо и да кажете: „Ние знаем откъде е туй парче“. Не, не го знаете, всяко нещо си има свой произход. И когато пеем, у нас всякога трябва да се произведе картина. Когато пишем, когато изказваме поезия, у нас всякога трябва да изпъкнат не обикновени, мъртви картини, а живи картини. Живи картини дава само живата светлина и те са незабравими. Сега, разбира се, у вас трябва да се създават тия чувства. Ако някой религиозен човек би дошъл тази вечер, малко ще се поозадачи от тия две упражнения, които ще изпълним сега, и ще каже: „Такива работи да се свирят! И това било набожни работи...!“ Е, кои работи са набожни? Според моето схващане набожни работи в света няма. Защото хората са набожни, но как? Някой човек в ума си е набожен, а в сърцето – никак не е набожен. Има други хора, у които сърцето е набожно, а умът не е набожен. После имайте предвид, че ние се занимаваме само с упражнения, а не с окултна музика, изпълнение още няма, тоновете се взимат невярно, тактовете не се спазват, в образите също има една забърканост. Всички тия неща ще се
към беседата >>
17.
Окултна музика
,
ООК
, София, 3.12.1922г.,
в Школата се изисква сериозна работа. Сериозна в туй отношение – вие не трябва да идвате само като слушатели, просто да премине времето ви. Пеене трябва! Когото и да е от вас, стари и млади, ще ви изправя тук да пеете. Искам всички упражнения по музика да ги запомните, понеже те са музикални правила и ние ще ги приложим. За музиката има разни мнения. Сега вие ще заучите тези музикални правила тъй, както са, като образци. От вас се изискват прости тонове – ясно, чисто и идейно пеене; и като пеете, да чувствате това. Сега ние минаваме набързо тия упражнения. Както виждам, някои от вас и върху зададените въпроси не пишат. Всеки от вас, който три пъти не напише зададената си тема, трябва да напусне Школата! Или ще сте изпълнителни, или няма да бъдете ученици ! Щом сте ученици, трябва да бъдете верни на себе си. Два реда да има, но напиши нещо; глупаво да е, но напиши; за някоя гарга да е, но напиши! После ще се учите да пеете. "Ама не мога да пея." Не можеш? Ако не можеш да пееш, ще се научиш. Все с туй не може; отлагате, отлагате и сте дошли до това положение. Сега аз не искам от вас да отдадете на пеенето цялото си време. Може да му посветите един час или половин час време от седмицата. И то е достатъчно, това е една приятна работа. И после въпросите, темите, които се задават тук, вървят по един особен закон. Вие може да не кажете нещо много умно и аз не искам да кажете нещо такова, но искам да размишлявате умно. Вие като разсъждавате върху тази тема, самият
към беседата >>
18.
Добри навици / Образуване на добрите навици
,
МОК
, София, 7.2.1923г.,
следното упражнение. Всеки от вас мислено ще си представи една позната планинска местност и ще се спре на южната й страна, при някое добре закътано от вятъра място, на една хубава полянка. Като дойдете до това място, ще направите някъде малка дупчица, в която ще посадите някаква семка. Ще заровите добре семката и мислено ще си представите, че тя пониква, израства и стъблото й достига два метра височина. Понеже упражнението ще се извърши мислено, трябва да ви отнеме всичко пет минути: две минути за изкачване на планинската местност и избиране на полянката; една минута за посаждане на семката и две за израстването й. Като правите упражнението, поставете ръцете си върху масата с дланите надолу и с допрени палци. Затворете очите си и пет минути мислете върху упражнението. Дали през това време ще израсте посадената от вас семка или няма да израсте, това да не ви смущава. Направете упражнението спокойно, тихо, с разположение. Сега ще говоря върху навика. Навикът в човека се създава при прилагане или работа с две величини: положителна, която се изразява с частицата „да" и отрицателна — с частицата „не". Значи навикът в човека се създава с „да" и с „не". Запример, вие обещавате на някого, че ще му услужите нещо. Услугата се заключава в това да станете в 4 ч.с. и да отидете в с.Драгалевци да свършите някаква работа. Вие сте дали обещанието си през деня, когато вън е било светло, слънцето е греело. При това положение не сте мислили, че сутринта ще бъде тъмно и ще се
към беседата >>
19.
Влияние на планетите
,
ООК
, София, 12.3.1923г.,
една стара наука. Тя води своя произход още от първата култура, зачената е с първата раса, която е съществувала на земята в предисторически времена. Астрологията, това е физиология на човешката душа. Може да направим следното сравнение: както анатомията е необходима за един лекар, за един хирург, така съвременната астрономия представлява анатомия, а пък астрологията – физиология на небесните тела. Астрологията, това е една отвлечена наука. Мъчно е да се докаже каква връзка има между планетата Марс и човека. Или мъчно е да се докаже прямо, фактически какво влияние има Сатурн за човека. Когато кажем, че някой индивид е слънчев тип, това е символ. Когато кажем, че някой е марсианец или че някой принадлежи към типовете на Луната, Сатурн или Венера, това са пак символи. При хората от слънчевия тип Слънцето има връзка с човешкия ум. Ще ви дам общи, бегли мисли върху тия типове. Слънчевите типове се отличават по следните белези: те са любители на Природата, затова са хора поети, оптимисти, гледат светло на бъдещето, весели са и по натура са добри. Можем да кажем, че те са почти най-добрите хора. При добрия аспект на Слънцето те са философи на творчеството, разсъждават философски, имат една здрава философия, подложена на един здрав опит. Следователно слънчевите типове се занимават повече с музика. Туй е влиянието на Слънцето – върху целокупния мозък на човека. Дойдем ли до влиянието на Венера, тя се занимава с една по-гъста материя, със сърцето, занимава се с
към беседата >>
20.
Живият кръг
,
МОК
, София, 2.5.1923г.,
имате един кръг. Как се образува кръгът? Кръгът се образува от въртенето на радиуса ОА около центъра. Как наричате правата Т, която се допира до окръжността? Тангента. Значи тангента е всяка права, която има една допирна точка с окръжността. Тя представлява частен случай от поляра. Когато полюсът дойде на окръжността, тогава полярата става тангента. Може ли тангентата да въздейства върху кръга? Да допуснем, че кръгът, представен на Фигура 1, е едно движещо се колело, на което радиусът ОА и тангентата Т са в постоянно движение. Тангентата чрез точката на допирането си с окръжността упражнява непрекъснато влияние върху нея. Следователно тя може да усили движението на кръга, ако последният се движи в същата посока. Но ако кръгът се движи в посока обратна на тази на тангентата, неговото движение ще се забави. В окултната геометрия кръгът представлява един самосъзнателен индивид. Центърът на кръга, това е центърът на съзнанието у индивида – субектът. Кръгът – това е неговият вътрешен, субективен свят; периферията или окръжността – това е мястото, където съзнанието идва в досег с външния обективен свят. Ясно е тогава, че тангентите представляват отделни съзнания или групи съзнания, които упражняват влияние върху индивида отвън и го ограничават. Следователно всяка промяна в съзнанието на човека показва, че някаква тангента е упражнила влияние върху него – чрез допирната точка тя внася известен импулс в човешкото съзнание и е в състояние да измени неговото
към беседата >>
21.
Отношение на природните сили / Отношение на природните сили към човешката душа
,
МОК
, София, 30.5.1923г.,
имат пряко отношение към човешката душа. При изучаване на външния свят трябва да правите две разграничавания. Тъй както сега се изучава природата, вие изучавате само едно отражение на вътрешен ваш мир, проектирате физическия свят извън себе си и казвате: „Това е природата." Не е. Външният свят, природата, трябва да се изучава по особен начин. Да кажем, това е вашето око, С. Имате предмета, да кажем, АВ. Във вашето съзнание този предмет не знаете всъщност какъв е. Вие сте един наблюдател, пали. Да допуснем, светлината, която реагира [на вашето око], тя минава през този предмет и хвърля известна сянка, става един вид прекръстосване. Тук имате обратното - А1В1. Тези два предмета, АВ и А1В1, не са равни по големина. Тук имате АВ, реалния предмет, а тук имате едно отражение - A1B1 както в огледало. Този предмет, А1В1, вие наново го проектирате навънка. Да кажем, той реагира върху центъра на вашия мозък - има няколко етапа, няма да ви говоря за тях. Вие схващате известна идея за предмета, казвате: „Предметът е такъв и такъв." Да допуснем сега, че предметът АВ, това е един субект, един индивид, човек е това. Този индивид има височина 165 сантиметра. Това е една норма, която аз вземам. Добре, но АВ - туй е височината. Височината на този субект дава само стремежа, показва какъв е стремежът на този субект, едно направление - има да расте нагоре. По това направление се определя неговата височина. Ако има по-висок ръст, условията са били по-благоприятни, израства
към втори вариант >>
22.
Силовите линии в природата
,
ООК
, София, 21.11.1923г.,
една трябва да бъде отрицателна. Ще разгледате тщеславието и гордостта като две положителни прояви на човека в низходяща степен или като две отрицателни качества на неговия характер. Когато в човешкия организъм се появи някой цирей, в какво съотношение е този цирей към човека? Сега например англичаните казват: „The proud flesh.“ Това значи: човешката плът е такова нещо, че с какъвто мехлем и да я мажеш, не се лекува. Такова нещо е и човешката гордост: на никакъв морал, на никакъв съвет, на никакво разсъждение не се поддава. Тя казва: „Аз сама за себе си живея.“ В българския език думите горд и тщеславен започват с буквите Г и Ш . Тщeславният човек обича рекламите. Буквата Ш е знак за размножение. Тщеславният обича много работи, обича разнообразието. В тщеславието влиза един важен елемент, едно от добрите качества, една положителна черта – общителността. Тщеславният човек е общителен, много разговорчив, отдето мине, всички го знаят. Думата горд на български има две значения. Горд човек е този, който пази своето достойнство. Думата горд започва да се развива във възходяща степен. Тя еволюира и добива добро значение. В гордостта като основа влиза личното чувство, самоуважението – то е главният елемент, а в тщеславието – общителността. Горделивият мисли само за себе си, а тщеславният мисли за обкръжаващите. Той, като мисли за обкръжаващите, интересува се от това какво те мислят за него, какво е тяхното мнение. За тях общественото мнение е меродавно. Всички хора, които
към беседата >>
23.
Волята Божия
,
ООК
, София, 28.11.1923г.,
едно малко музикално упражнение. Ще изпеем думата миръ4. Колко слога има тя? – (Един.) Понеже има само един слог, затова е мир. Тя е едносложна дума. Колко букви има? – (Четири.) Сега ще пеете думата мир с постепенно повишение на тона и после с постепенно понижение. При повишението вземате тоновете do, mi, sol, do, а при понижението се пее от горно do до долно do: do, si, la, sol, fa, mi, re, do. Колко стъпки има на слизане? (Осем.) На качване? (Четири.) От какво произлиза тази разлика? Сега, като съберете 8 и 4, колко правят? (12.) А като съберете 1 и 2, прави 3. Значи имате числата 4, 8 и 3. Те означават хармония в окултната музика. Числото 4 е бащата, който прави 4 стъпки, за да възлезе нагоре. Това е тонът на Мъдростта. Осем стъпки надолу – това е майката. При слизането стъпките трябва да бъдат всякога по-дребни. Ако крачиш повече, ще паднеш. При качването стъпките са по-малко – четири, защото са по-големи, двойни са те. Който се качва горе, по-едри стъпки прави, иначе ще падне. Ще ви запитам: какво нещо е музиката, само кога можеш да пееш? Музиката е първото видимо изявление на Любовта. Когато за първи път се събудили ангелите на Небето, почнали да пеят. И така те се събудили. Като почнали да пеят, светът започнал да се създава. Те и досега пеят. Значи видимата, външната страна на съзнателния живот всякога започва с музика. Ако разглеждате това един ден, когато станете ясновидци, ще видите, че пеенето започва тогава, когато Любовта заговори в сърцето на
към беседата >>
24.
Свобода, знание и мир
,
ООК
, София, 5.12.1923г.,
постъпки трябва да помниш следните четири правила: 1. Да бъдеш честен – да знаеш, че си човек. 2. Да бъдеш добър – да знаеш, че имаш основа, на която да се крепиш. 3. Да бъдеш абсолютно умен – да знаеш, че има капитан, който ръководи кораба ти. 4. Да бъдеш великодушен – да знаеш, че имаш средства, с които можеш да разполагаш. Да познае човек себе си, значи да познава своя морален устой. Ученикът трябва да има умствен усет за доброто и за злото. Злото – това са тия неща, които действат в ущърб на твоето развитие. Доброто – това са тия неща, които действат в полза на твоето развитие. Упражнение. Да изпеем пак думата МИРЪ. (Пеем с постепенно повишаване на тона – do, mi, sо1, do.) Назад, от горно do до долно do. (Изпяхме го много тихо.) При пеенето вие се притеснявате, че не можете да пеете. Ще се научите! Най-голямото изкуство е да се научиш да бъдеш вътрешно свободен, да не се притесняваш. Една от най-големите спънки, която сега срещате, е притеснението. Едно от качествата на Духовния свят е Абсолютната свобода, а от Божия страна няма абсолютно никакво притеснение за никого. И при всичките си мисли, положителни и отрицателни, както ги наричам, човек е абсолютно свободен. Тия състояния, които сега имате, са създадени от вас. Тия ограничения са плод на човешкия ум, който не разбира условията. Да кажем, например, един оратор говори. Ако обкръжаващата го среда, слушателите му не са разположени спрямо него, могат да го стеснят и той ще усеща едно стеснение, едно
към беседата >>
25.
Предаване на мислите. Музикалност
,
МОК
, София, 20.4.1924г.,
думата „диференциране“? Или, как разбирате видоизменението на материята, минаването ѝ от едно по-просто състояние към по-сложно? Ако знанието не се прилага, то е опасно за душата. Всяка материя, която се влага в човешкия организъм, а именно в човешкия ум и в човешкото сърце и не се използва, след време и тя става опасна. Ако имате едно желание, което не можете да реализирате, това желание започва да ви измъчва. Сега, в какво седи видоизменението на материята? Често ние казваме, че човек се видоизменя. Как се видоизменя? Да допуснем, че някой от вас е мислил, че трябва да бъде добър, учтив спрямо всички. След време, обаче, той изменя този си възглед и казва: човек трябва да бъде и малко груб. Тогава, каква е разликата между учтивостта и грубостта? Да допуснем, че учтивостта представлява точката A, а грубостта точката B. Те изразяват два метода в живота. Някой казва, че работата не върви само с учтивост. Мислите ли, че ако употребите грубостта, резултатът от нея ще бъде по-добър от този на учтивостта? Ако прекарате една година живота си в учтиви обноски, а следната година в груби, резултатите ще се анулират и вие ще дойдете пак в първоначалното си състояние – ще образувате един кръг в живота си, т.е. нищо няма да придобиете, или по-право, това което сте придобили, ще го загубите. Това, което ще придобиете в A, в B ще го изхарчите. Грубият човек всякога харчи. Например, той ще удари някого, но с всеки удар предава своята енергия и по този начин я изгубва.
към беседата >>
26.
Млади и стари
,
МОК
, София, 11.5.1924г.,
между проучването на една идея теоретически и нейното приложение? Под „теория“ разбираме изучаване на нещата в сгъстена форма, без да ги разбираме, а под „приложение“ или „практика“ разбираме изучаване на нещата в разредена форма. Ако вие изучавате водата на целия океан, това е теория, а ако изпитвате само една водна капка на езика си, това е практика – разредяване на тази вода. И идеите по същия начин имат теория и приложение. Сега, ще говоря малко върху вашия предстоящ събор. Между вас, младите, се заражда следната идея: ние, младите, ще имаме събор и на този събор трябва да присъстват само млади хора. В това няма никаква идея. Защото младият човек не представлява никаква идея. Това е един процес в природата. Ти днес си млад, утре ще бъдеш стар. Какъв идеал има в това? Казвате: аз съм млад. Хубаво, колко години ще бъдеш млад? Като дойдеш на 33-годишна възраст, ще бъдеш на една средна възраст, а оттам насетне ще започне един наклон. Друг казва, ама аз съм стар. Каква идея има в старостта? Да преведем думата „млад“. Младостта е един символ, или в геометрически смисъл, една фигура, която показва възможностите, които се крият в този млад човек. Този символ представлява движение, което трябва да бъде нагоре, наляво, надясно или надолу. Важното в случая е кога това движение е наляво и кога надясно. Във вас може да се зароди идеята, че ние всякога трябва да вървим само надясно и никога наляво. Идеята, че трябва да вървим само надясно, не спада към материалния
към беседата >>
27.
Двата закона
,
КД
, София, 2.11.1924г.,
да ви говоря? Прочетохте ли днес миналата лекция? (Не, тя не е готова още.)- Вие трябва да турите в ред вашите лекции от класа, да приведете всички ваши беседи в изправност и тогава да извадите общите положения и да се знае какво съдържа всяка беседа или поне главните точки, които се съдържат в тях. Този материал трябва да го проучите, защото една материя, докато не се проучи, не може да се усвои. Ще извадите за себе си колко основни точки има във всяка беседа, та после от тези точки ще извлечете със свои думи основната идея. Докато не разбирате думите като сили, понеже всяка една дума представлява сила в себе си, вие не можете да разберете тяхното вътрешно съдържание. Какво разбирате под думата любов? - Да ви обича някой, да се грижи за вас, за вашите нужди и най-вече за материалните нужди, които имате. Тъй е според както светът разбира. След туй неговото мнение за вас, неговите възгледи, чувствата, които има, да бъдат най-добрите за вас. Това разбирате под думата „любов“ и никога да няма пропукване в тази любов. После някой път вие се обиждате, да не ви лъже, едно да говори, а друго да върши. Искате тъй, както той ви говори, тъй да бъде; не тъй разбирате, но тъй искате. Следователно аз тълкувам туй, което вие искате, то е право. Всеки каквото иска, то е право. Но в дадения случай човек може да иска само едно нещо. Туй, което човек разбира, че иска, не са много неща, той винаги разбира, че иска само едно нещо. Вижте как ще направя тази мисъл ясна. Вие за
към беседата >>
28.
Неразбраното
,
ООК
, София, 10.12.1924г.,
дам няколко правила. Едно от тях е следното: не всичко, което се говори, трябва да разбирате. Щом не разбирате нещо, това показва, че то не е за вас. Когато излизате на пазар в града с цел да купите нещо, всичко ли ще купите? – Ще купите само туй, което ви трябва. Всичко, което е изнесено на пазара, не е за вас. Това е практическото положение. И в науката не е всичко за вас. В дадения случай така трябва да гледате на въпроса. Някой казва: „Аз не разбирам това нещо.“ Кое можеш да разбереш? Аз ще ви дам една формула: (cos Q + i. sin Q) n = cos n Q + i. sin n Q. Какво разбрахте? Това е теорема от един французин, аз ще ви напиша името му, пък вие ще го прочетете: De Moivre4. Питам: ако вие знаете сега тази теорема, какво ще сполучите? Разбира се, в математиката тази теорема има своя ценност, но за вас каква ценност има? Онези от вас, които не разбират математика, ще кажат: „Ние не разбираме математика.“ – Не, всеки от вас разбира нещо от математиката, но по своему. И животните я разбират по своему. Те не разбират математическите формули, но има известни математически проблеми, които те разбират и решават много добре. По някой път те правят много точни изчисления. Например една котка изчислява с каква сила да подскочи на разстояние от 20 крачки, за да попадне на жертвата си. Това са математически изчисления: да знае какво направление да даде на енергията. Защото ако надскочи, ще прескочи жертвата – може да попадне пред нея или зад нея. А да попадне точно на гърба на
към беседата >>
29.
Честността
,
МОК
, София, 1.3.1925г.,
в който прокарваме два диагонала. При прекарване на диагоналите се образуват четири триъгълника: първият триъгълник е СОЧ, вторият е СОИ, третият – ИОБ и четвъртият – БОЧ. Линията СЧ в първия триъгълник означава честността у човека. Тя е жива линия и се движи от С към Ч. Точка Ч е началото на линията, а крайната точка на линията – С, означава справедливостта у човека. Значи линията СЧ изразява справедливостта. За да бъде честен, човек трябва да бъде справедлив, и обратно – за да бъде справедлив, той трябва да бъде честен. Справедливостта подразбира да бъдеш справедлив към себе си и към другите. В такъв случай честността и справедливостта са страни на един и същ триъгълник, които имат известно съотношение помежду си. И четирите триъгълника във Фигура 1 се допират с върховете си, което показва, че има само един начин за трансформиране на енергиите. Кои са съседните точки на честността? – Справедливостта и благородството. Значи честният човек трябва да бъде и благороден. Благороден човек може да бъде само интелигентният. И тъй, първият триъгълник е на честността, вторият – на справедливостта, третият – на интелигентността, и четвъртият – на благородството. Ние можем да си представим тия четири точки като основни точки на една пирамида, която от своя страна представлява само едно сечение на духовния човек. Отделните триъгълници представляват плоскости, сечения от цялата пирамида. Допуснете, че тази пирамида се движи около своя център. Какво трябва да
към беседата >>
30.
Той повелѣва на слънцето / Той повелява на слънцето
,
НБ
, София, 15.3.1925г.,
тема, да се опрѣдѣли, какво нѣщо е човѣкътъ, философитѣ ще дадатъ едно свое опрѣдѣление, ученитѣ хора ще дадатъ второ опрѣдѣление, религиознитѣ и проститѣ хора ще дадатъ трето опрѣдѣление – всѣки има свое разбиране, свое опрѣдѣление за човѣка. Нѣкой ще каже: човѣкътъ е едно живо сѫщество. Да, но сѫщо тъй съ живи и мравкитѣ, сѫщо тъй сѫ живи и птицитѣ, сѫщо тъй сѫ живи и дърветата. Животътъ е общо качество за всички живи сѫщества. Че човѣкъ е едно живо сѫщество, има нѣщо вѣрно въ това, но че и у човѣка има единъ особенъ животъ, какъвто въ животнитѣ нѣма и това е вѣрно. Второто твърдение, което хората даватъ за човѣка е слѣдното. Тѣ казватъ: човѣкъ е едно мисляще сѫщество. Мислящи сѫщества сѫ и животнитѣ. Да, но у човѣка има едно особено качество въ мисъльта, каквото нѣма въ другитѣ животни. Най-послѣ ще кажатъ, че човѣкъ е едно морално, едно духовно сѫщество. Такова нѣщо може да се каже и за животнитѣ. У човѣшкия моралъ, обаче, има нѣщо особено. Още отъ най-древни врѣмена хората сѫ се спирали да опрѣдѣлятъ, какво нѣщо е човѣкътъ и сѫ казвали, че човѣкътъ е сѫщество, което мисли. То е едно общо опрѣдѣление. Изобщо, мѫчно е да се даде дефиниция, какво нѣщо е човѣкътъ. Сега темата ни не е за човѣка, но понеже човѣкътъ разглежда Божитѣ работи, то по отношение на Божитѣ работи ние ще разгледаме човѣка. Животнитѣ се отличаватъ по това, че иматъ настроения – крайна промѣнчивость има въ тѣхъ. У животнитѣ нѣма установенъ моралъ. Тѣхниятъ моралъ се отнася само до кожата
към беседата >>
тема, да се определи, какво нещо е човекът, философите ще дадат едно свое определение, учените хора ще дадат второ определение, религиозните и простите хора ще дадат трето определение – всеки има свое разбиране, свое определение за човека. Някой ще каже: човекът е едно живо същество. Да, но също тъй са живи и мравките, също тъй са живи и птиците, също тъй са живи и дърветата. Животът е общо качество за всички живи същества. Че човек е едно живо същество, има нещо вярно в това, но че и у човека има един особен живот, какъвто в животните няма и това е вярно. Второто твърдение, което хората дават за човека е следното. Те казват: човек е едно мислещо същество. Мислещи същества са и животните. Да, но у човека има едно особено качество в мисълта, каквото няма в другите животни. Най-после ще кажат, че човек е едно морално, едно духовно същество. Такова нещо може да се каже и за животните. У човешкия морал, обаче, има нещо особено. Още от най-древни времена хората са се спирали да определят, какво нещо е човекът и са казвали, че човекът е същество, което мисли. То е едно общо определение. Изобщо, мъчно е да се даде дефиниция, какво нещо е човекът. Сега темата ни не е за човека, но понеже човекът разглежда Божите работи, то по отношение на Божите работи ние ще разгледаме човека. Животните се отличават по това, че имат настроения – крайна променчивост има в тях. У животните няма установен морал. Техният морал се отнася само до кожата им. Когато не засягаш кожата на
към втори вариант >>
31.
Преходни състояния на съзнанието
,
МОК
, София, 5.7.1925г.,
имате един кръг А. Този кръг представлява едно положително същество, което е разширило съзнанието си до известна степен. Ако това същество влезе във връзка с друго същество, например със съществото Д, което представлява друг кръг, тогава кръгът Д ще пресече кръга А в две точки на неговата периферия, а именно в точките –l и +n. Какво ще бъде качеството на енергиите, които ще протичат през точките l и n? – Енергията, която ще протече през точката l, ще бъде отрицателна и низходяща, а енергията, която ще протече през точката n, ще бъде положителна или възходяща – затова отбелязваме точките с буквите –l и +n. Ако съществото, което представлява кръга А, влезе във връзка с друго същество, изразено чрез кръга С, ще стане смяна на енергиите: положителните енергии ще станат отрицателни, а отрицателните ще станат положителни. Ако кръгът С се свърже с друг кръг, енергиите пак ще се сменят и т.н. Сега важният въпрос е как става тази смяна на енергиите. Всички сте наблюдавали в себе си тази смяна на енергиите, но не знаете коя е причината за това нещо. Например ставате сутрин с едно положително желание: чувствате се силен, смел и решителен, лесно решавате всички въпроси – каквото кажете, направите го, съзнанието ви се разширява, стреми се към безкрайността. Обаче следобед става смяна на вашите енергии, вие минавате в негативно състояние и казвате: „Нищо няма да излезе от тази работа.“ Съзнанието ви започва да се смалява. Сутринта енергията ви се е движила от ляво към дясно, по
към беседата >>
32.
Учтивият човек
,
МОК
, София, 19.7.1925г.,
отрицателни качества по същество. Кои са тия качества? Отговори: Липса на вяра. Гордите хора са песимисти. Песимистът е наблюдателен човек. Той, като гледа на мрачната, отрицателната страна на живота, неговият ум е буден именно в това отношение. Слабата страна на песимиста седи в това, че той се поддава на чужда воля – това нещо тормози неговата психика. Будност на ума към отрицателното и несамостоятелна воля са двете качества на песимиста. Вследствие на тия две качества той е в постоянна борба. Коя е чуждата воля, която оказва давление върху него и го тормози? – Природата. Защо? – Понеже той постоянно критикува Природата. По този начин именно той влиза в стълкновение с нея. Той иска да бъде абсолютно свободен и да Ă се налага, да Ă стане господар. Природата обаче му показва, че той не е и не може да бъде свободен човек. Как му показва това? – Като го мачка, обвързва и с това го прави така зависим, както и тя е зависима. Природата е много интелигентна, тя дава възможност на всички хора, а специално и на песимистите, да мислят. Който се опита да влезе в борба, в стълкновение с Природата, да иска да стане абсолютно свободен, абсолютно независим човек, той непременно ще стане песимист. Да иска човек Абсолютна свобода, Абсолютна независимост, подразбира той да бъде абсолютно мъдър и силен. Свобода без Абсолютна Мъдрост и сила е невъзможно нещо. Такава свобода е немислима. Първата буква на думата песимизъм, буквата П, е съставена от три прави линии. Буквата П
към беседата >>
33.
Прави и криви линии
,
ООК
, София, 25.11.1925г.,
вижда, че почти всички сте на едно мнение. Всички считате окото за най-красивия орган. Разнообразието се отнася само до службата на окото. В какво седи красотата на известен орган? Мнозина казват, че красотата на човека седи в неговата душа. Какви са качествата на красотата? За следния път пишете върху темата: „Качества на красотата". Като мислите върху тази тема, все ще се доберете до известни истини. Окултният ученик трябва да разбира преди всичко езика на природата, как тя се изразява. Някога природата се изразява много просто, с елементарни изрази, но това ни най-малко не говори за простота в природата. Някога тя се изразява много сложно, но и това не говори, че между тези нейни изрази няма пълно съчетание. Напротив, и в простите, и в сложните изрази на природата има пълно, хармонично съчетание. За да се разберат сложните изрази на природата, изисква се познаване на геометрията и на геометричните форми. Например съвременните учени са създали пишещи барометри, в които с помощта на перо се описват промените на времето. Колкото промените са по-големи, толкова и линията е по-крива, с по-големи повдигания и спадания, т.е. с по-големи отклонения от правата линия. Кривата линия /фиг. 1./ ни показва такова едно отклонение от правата. Тия повдигания и спадания на линията съответстват на атмосферното налягане. По тях може да се определя и влагата във въздуха. Понеже влагата пък е свързана със силите в природата, от количеството на тази влага ще се определи какви сили и
към беседата >>
34.
Трите състояния S, R и T
,
МОК
, София, 29.11.1925г.,
учител иска да осмисли единицата пред своите ученици, т.е. да я направи жива. Как ще постигне той своята цел? В Природата има ред елементи, които се означават все с единици. Всички тия единици еднакви ли ще бъдат? Ако започнете например с неорганичната материя и вървите постепенно към органичната и преминете в областта на подсъзнателната, съзнателната, самосъзнателната и свръхсъзнателната материя и означите елементите на тези различни области все с единици, ще си приличат ли те помежду си? – Няма да си приличат, разбира се. Единицата скъпоценен камък се различава от единицата житно зърно или от единицата бръмбар, или от единицата птица и от единицата млекопитаещо животно. По този начин ние виждаме как единицата постепенно се увеличава, изменя се по форма, по съдържание и по смисъл и така минава в различни фази на живота. За следния път пишете върху темата Кой е най-умният бръмбар? И тъй, когато окултната наука си служи с една от тия единици, всяка от тях представлява известен символ, който показва, че единицата е в процеса на своето развитие, на своето проявяване. В такъв случай всяко нещо, па и всеки човек, представлява единица в прогрес. Знаете ли какъв е вашият коефициент? Това са задачи, които вие трябва да решавате. Когато човек се домогва до нещо съществено в своя живот, той преживява една малка радост. Защо? – Неговото висше съзнание, или разумният живот в него, съзнава, че е придобил малко знание, домогнал се е до някаква малка истина. Знанието пък
към беседата >>
сте учител и искате да осмислите единицата пред малките деца ученици. Тоест да направите тази единица жива. Как ще го направите? В природата има известна градация, има елементи, които се означават все с единици. Ако започнете с неорганичната материя, с органичната, дойдете до подсъзнателната, съзнателната, самосъзнателната и свръх- съзнателната, и във всички тези области вие турите единицата, ще си приличат ли тези единици? Значи туряте един скъпоценен камък, после туряте едно житно зърно, туряте една малка буболечица, някой бръмбар. Кой е най-умният бръмбар? Тема: „Кой е най-умният бръмбар?" После рибите, бръмбарите, птиците, млекопитающите - туй число вече се увеличава, единицата минава през всички свои фази. Затуй в окултната наука, когато употребяват едно число от тези, които имаме сега, те турят известен символ, който показва, че единицата е в прогреса на своето проявяване. И всеки един от вас е една единица в прогреса. Знаете ли вие какъв е вашият коефициент? То са все задачи, които сега разрешавате. И когато човек се домогне до нещо съществено, той добие една малка радост. Неговото висше съзнание, или разумният дух, съзнава, когато добие една малка истина. Щом добиеш едно малко знание, става едно разширение на туй съзнание. Истинската наука седи в разширението на туй съзнание. Понякога има едно привидно разширение на съзнанието, то се дължи на един прилив и отлив в умствения свят. И много хора мислят, че са учени само защото имат един прилив
към втори вариант >>
35.
Влияние на светлината и тъмнината / Какво приложение има числото две
,
МОК
, София, 6.12.1925г.,
говорих за трите състояния на човека: satwa, radjas, thamas. Състоянието satwa означава пълно безкористие и истина. Състоянието radjas се отличава с голяма деятелност, с голяма активност. Състоянието thamas се отличава с голяма инертност, която граничи до леност. Когато се намира в това състояние, човек изпада в пълно безразличие. За него нещата се обезсмислят. Какво ще яде, как ще се облича, какви мисли ще го вълнуват – това не го интересува. Храната му може да бъде прясна, може да бъде и развалена; дрехите му могат да бъдат скъсани, стари; мислите и чувствата му могат да бъдат от нисък характер. Ако в него не е останала никаква свещена идея, и духовното не го интересува. Сега, като знаете отличителните черти на тези състояния, всеки момент можете да определите в кое от тях се намирате. Разумната Природа използва тия сили, тия състояния, обаче човек още не може да ги използва. Например наблюдавайте човека, който се намира в състояние satwa, т.е. във възвишено състояние, и говори все за велики работи: за братство, за равенство, за Любов между хората, и вижте как ще постъпи, когато се срещне със своя длъжник, на когото е дал десет хиляди лева назаем. В първо време той започва да морализира длъжника си, да го увещава да върне парите, но като види, че длъжникът му не мисли за плащане, тогава изпада във второто състояние – radjas, става активен и по адрес на своя длъжник нахвърля безброй думи: че е нечестен човек, нехранимайко и т.н. По този начин той изгубва
към беседата >>
положения в миналата лекция? (За трите състояния sattwa, radjas и thamas.) Кое е състоянието на sattwa? (Състояние S е състояние на абсолютно безкористие и истина.) А състоянието radjas? (Деятелност, енергия, активност.) Тази на thamas? (Закон на инертност, която в тяхното естество се проявява като леност.) Изобщо, когато започне да настава това състояние, тогава хората обичат да ядат развалени плодове, вмирисано месо, вмирисано сирене, обущата – съдрани, дрехите, каквото да е. "За мен е безразлично" - казва той. За него не остава никаква свещена идея и мисъл. Като че е завършил, казва, нищо не струва. Изобщо тия хора не мислят. Разбира се, като знаете тези състояния, ще знаете всеки ден къде се намирате. Разумната природа използва тези състояния. Тези сили ги използва. Но човек още не се е научил да ги използва. Запример вземете най-спокойния човек, който има състоянието sattwa – разположен е, говори за братство, равенство, ехе – възвишени работи. Обаче, ако този човек даде десет хиляди лева на някого, и той не иска да му ги върне, веднага той слиза до състоянието radjas – активност. Най-първо чака да му ги върне, но после казва, трябва да му кажеш да бъде по-честен. И като дойде да го морализира, изгубва вече равновесие, започва да говори: Той е безчестен, излъга ме – и всичкото му състояние отиде. Можете ли да определите кога започва това първо състояние, най-хубавото, Божественото състояние, на истината? В коя възраст? По естество така, кога
към втори вариант >>
36.
Приложение на символите / Живите символи като методи за работа
,
МОК
, София, 20.12.1925г.,
сега върху стрелата. Харесва ли ви картината? Идеята предадена ли е? (На черната дъска е изложена една цветна картина на символите от сестра Цветана Щилянова.) Вие можете да си представите тази идея и по друг начин. То е ред за разсъждение. Представете си, че вие имате копие. Най-първо, при това копие седи войник, седи и се радва той, че е намерил оръжие, с което да се брани. Представете си тази идея, тогава пък минава онзи, намира чука. Този човек иска да гради някоя къща, ходил е, търсил е чука. Войникът носи копието, той ще мисли начина какво да прави с това копие. После ще влезнем в техните размишления вътре. Радва се, че е намерил това копие и го държи. Един от вас е намерил чука, мисли да гради къща. Допуснете, минавате, имате една чаша. С нея може да гребете вода от един извор. Представете си, че това е една малка кофа, с която можете да си извадите вода от кладенеца, като я спуснете и извадите. Значи едно движение надолу и едно нагоре. Две движения има вече в ума ви. Ще тълкувате тези движения. Най-после спирате се при свещта. Представете си, слънцето залязва и намирате този светилник запален. Взимате го вие и се радвате, че слънцето, което вече залязва – имате с какво да се ръководите. Туй е естественото приложение, което дава цена на светилника. Чешмата. Вие сте пътник жаден, намирате тази чешма, няма ли да седнете при нея – гледате водата и се радвате. Вие сте гладен. Намирате ябълката, спирате се, гледате най-първо има ли плод, няма ли. Ако има плод –
към втори вариант >>
37.
Давам власт
,
НБ
, София, 10.1.1926г.,
смисъл, има своя дефиниция или, свое определение. От онези три думи, които Христос е казал в стиха: “Аз съм Пътят, Истината и Животът,” Той поставя живота на най-висока точка. Някои съвременни светски хора са недоволни от живота. Има и религиозни хора, които са недоволни от живота, но това означава неразбиране на живота. В основата си, всичко в света живее, няма мъртва материя. Мъртва материя съществува само за невежите хора, които не разбират устройството на вселената, които изведнъж разрешават въпросите и казват, че известни неща са живи, и известни – мъртви. Всъщност не е така. Желязото живее тъй, както и човекът живее. Свържете сега животът с човешката интелигентност. Желязото чувства скърби и радости тъй, както и човекът. Това е доказано чрез редица опити, направени в това отношение. Един виден индуски професор е доказал това, чрез ред научни опити. Няма да се впущам в обяснения, какви са неговите опити, но той научно е доказал, че желязото може да се отрови тъй, както и човек може да се отрови. Желязото може да се екзалтира тъй, както и човекът може да се екзалтира. То може да възприема всички промени, които стават в човека. Това е проверено в стрелката на галванометъра, с който се отбелязва всяка промяна, която става в човешкото тяло. Тъй чувствителна е тази стрелка! Тази стрелка показва, че като се турят върху желязото известни киселини, и то чувства радости или скърби, и то се весели и страда. На някои от вас това нещо може да се види чудно, но
към беседата >>
38.
Форми на съзнанието. Трите съзнания / Трите съзнания
,
МОК
, София, 14.3.1926г.,
за положителни идеи, за положителни, за съществени величини. Кои са положителни идеи и кои не са? Ако напишете на черната дъска или на хартия числото 10 000 лева, можете ли да докажете, че имате тия пари на разположение? Кое от двете изречения: „Аз повдигам ръката си“ и „Аз повдигам планината“, написани на дъската или на хартия, са реализуеми? Човек може да вдигне ръката си, но не може да вдигне планината. Лесно е да се повдигне едно число в квадрат, но и до днес още не е намерена квадратурата на кръга. Следователно, както е възможно да се повдигне дадено число в квадрат или в друга някаква степен, така е възможно повдигането на ръката. Както не е възможно да се изчисли квадратурата на кръга, така не е възможно да повдигне човек планината. Каква е разликата между възможните и невъзможните идеи, или между реализируемите идеи? Различието в тези идеи се заключава в степента, до която е достигнало съзнанието, което ги разглежда. Следователно, когато казваме, че човек повдига ръката си, възможността за реализиране на тази идея се заключава в човешкото съзнание. Когато става въпрос за повдигане на планината, имаме предвид съзнанието на същества от Духовния свят – ангелите. Кажем ли обаче, че Земята може да се повдигне, имаме предвид Божественото съзнание. Само Бог е в състояние да повдигне Земята. Значи невъзможните работи за физическия свят са възможни за Духовния. Невъзможните пък за Духовния свят са възможни за Божествения. Това показва, че съществуват три форми
към беседата >>
черната дъска и напиша, че имам 10 000 лева, туй число придава ли ви някаква стойност? Може да кажа, имам 10 000 лева. Кои идеи са положителни? Запример напишете на дъската: „Аз повдигам ръката си." и „Аз повдигам планината." Коя от двете идеи е съществена? Коя от двете може да докажем? Може да повдигнете ръката си, но планината може ли да повдигнете? Да кажем, може ли да докажете квадратурата на кръга? То мяза на втората идея, тя е планината. Значи не може да докажете. Но 42 (четири в квадрат) може да повдигнете. Каква е разликата между онези идеи, които са възможни и които са невъзможни? „Аз повдигам ръката си." „Аз повдигам планината." Тази идея е вярна. У човека има три съзнания. По отношение първата идея на съзнанието – 1. физическото съзнание е то. физическото съзнание 1 за втората идея не е вярно. За второто съзнание, съзнанието на един ангел, е в състояние да повдигне планината. Тъй както онзи машинист, който е на машината, туй, което сам не може да повдигне с ръката, посредством своята машина може. Ангелът може да повдигне планината. Тогава третото положение – аз повдигам земята, туй е Божествено съзнание. Божественото съзнание може да повдигне земята. Неща невъзможни за физическото съзнание са възможни за духовното. Има три прояви на съзнание. Сега, когато ние говорим за съзнанието, ние подразбираме – да кажем, слънцето като един извор на светлина – тук имаме едно малко прозорче, през което влизат лъчите. Колко лъчи от слънцето може да минат през този
към втори вариант >>
39.
Жива реч / Живата реч
,
МОК
, София, 21.3.1926г.,
обърна едно внимание. Напишете едно изречение от три, четири или пет думи. (Една сестра написва "Само истината води към живота".) Колко от думите на туй предложение са положителни и колко отрицателни? Коя дума е положителна? (Живот.) Животът носи страдания. (Води.) Тази дума ограничава. Туй предложение, както е така, то е един костелив орех. Вие само ще си играете с него. За да можете да извадите силата от туй предложение, трябва да знаете закона на превръщането и трябва да знаете как да съпоставяте думите. Вие започвате с една дума "само". Значи разнищване. А пък знанието иска да тъчеш. Туй е сегашният език. Тогава защо като станете сутрин, туй предложение не го повтаряте, а само при такива специални случаи? Защо сутрин или когато сте в страдание, не го повтаряте? В природата как е? Като стана сутрин и съм гладен, хвана хляба, давам му един отличен прием. Казвам, той е дошъл навреме. Хвана го, поздравя се с него. "Аз се много радвам, че ме посети, твоите думи са толкова сладки, че само няколко като ми кажеш, ще бъда весел и радостен." Като ми проговори хлебецът, аз се освежавам, вземам перото и напиша най-хубавите думи. За да има едно предложение смисъл, всяка една дума трябва да я преживееш. Ако кажа аз тъй, животът носи истината. Животът е живот, той не може да бъде и човешки. Туриш ли ти Божия живот и човешкия живот, ти имаш една дума неопределена. Под думата Божия живот винаги трябва да разбираме съзнателния, разумния живот, когато животът взема онова висше
към втори вариант >>
40.
Зазоряване
,
НБ
, София, 18.4.1926г.,
говоря на два езика: на един старовременен и на един съвременен език. Според съвременния език бих озаглавил днешната си беседа "Зазоряване", а според стария език бих я озаглавил “Да се любим, да се обичаме!” Светът, това е един университет, universum, не зная как определят съвременните коментатори в своите диксионери думата университет. Uni значи един, versum значи същински живот. Тъй че думата университет означава проявление на същинския живот. Сега, ние не говорим за нашата земя, ние не говорим за нашия малък свят, който е толкова тесен, че хората в него не могат да живеят в мир, но ние говорим за широкия свят, за цялата Вселена. Щом хората не могат да живеят в мир, това показва, че светът е тесен. Там, дето има много грехове, това показва, че хората са се събрали натясно. В един обширен свят не може да има разногласие между хората. Следователно, светът, това е нашият свят. Вселената е Божественият свят, великото, идеалното в човечеството, към което всяка душа се стреми. Аз не взимам думата "душа" в такъв смисъл, в какъвто я разбират всички. Не, аз говоря за онази душа, за която учените днес доказват и за която спорят дали тя съществува или не, дали човек има душа или не. Такава душа и животните имат. Думата "душа" произлиза от дишане и означава работа. Тази душа, за която говоря аз, нито се мъчи, нито страда, нито работи. Тя създава, тя е един вечен извор. Тази душа е идейното, Божественото в човека. Тази душа всеки от вас я усеща. Всеки от вас чувства нейното
към беседата >>
41.
Окултни познания / Окултни елементарни познания
,
МОК
, София, 30.5.1926г.,
четири, пет, шест, седем, осем, девет. Това са елементи, характерни елементи. Всички тези числа, тези елементи имат известни съотношения. Сега представете си – това са само характери. Но представете си всички, това са живи същества, които слизат по инволюционен начин, висши същества с идея, знания. Това са йерархии на висши същества, които слизат от невидимия свят да се въплътят в материалния свят. Значи първите се наричат с числото 1, които слизат първо на земята. Втората йерархия – 2, 3, 4 и т.н., и всяка една йерархия си има специални качества. Законът е такъв, че единицата (1) колкото повече слиза в материалния свят, се смалява. Най-първо губи от своята интелигентност, губи от своята сила, губи от своя обем, смалява се, смалява се тази единица, докато се смали дотолкова, че се обърне в една точка. Образува центъра на геометричния кръг на видимата геометрия. Следователно всеки от вас, който казва „аз съм човек", ти трябва да можеш да се смалиш, да станеш един център на един кръг, на един специален живот, значи. Или казано в друг смисъл, да имаш онова съзнание да трансформираш енергията си от едно високо състояние в едно по-ниско състояние. Или от един по-обширен кръг в по-тесен кръг да реализираш своето знание. Втората йерархия (2), която слиза, слиза да помогне на единицата (1). Защото единицата не е в състояние да се повдигне, тя се е обърнала на един център. Втората йерархия слиза да посочи пътя на единицата да се развива. Следователно числото 2, това е
към втори вариант >>
42.
Стана плът
,
НБ
, София, 13.6.1926г.,
на съвременния културен век се забелязва едно вътрешно разширение в човешкото съзнание. Вследствие на това разширение у хората се заражда и недоволството. Вземете за пример, докато детето на някой баща е малко, той харчи малко пари за дрехи, но когато това дете започе да расте, става голям син, бащата казва: синко, мъчно се живее, ти растеш, ставаш голям и сега се харчат много пари за дрехи. Следователно, за да не се харчат толкова пари, човек трябва да расте по-малко. Та когато говорим за известни преобразования в обществото, ние разбираме един вътрешен органически процес, който налага това преобразование, това видоизменение на живота и то във всички посоки. Този процес видоизменя всичко в живота. Има хора, които вярват, че както са живели преди 2000 години, тъй ще живеят и днес. Те казват: истината е неизменяема. Да, истината е неизменяема, но тя не е още за хората. Питам ви тогава: какво отношение между истината и човешкия живот? Тази истина е само цел за човека. Тя е като една далечна звезда, при това толкова далечна, че нейната светлина едва достига в умовете на някои хора, които мъчно могат да различат, кое е право и кое е криво. И затова днес хората се запитват: кое е право и кое е криво, кое е добро и кое е зло? Аз ще ви определя от новото гледище, какво нещо е добро и какво зло. Когато човек жертва висшето, божественото, за човешкото, за нисшето, това е зло. Когато пък жертва човешкото за божественото, за висшето, това е добро. Ако един учен човек
към беседата >>
43.
Вътрешни и външни връзки
,
МС
, София, 7.7.1926г.,
няколко пояснения върху дълбокия вътрешен смисъл на нещата в живота. Нещата стават разбираеми или понятни, само когато се изяснят разумно. Днес ще говоря за вътрешни и външни връзки с живота, и за вътрешни и външни връзки с Бога. Какво наричаме връзка? Без връзка животът съществува, но не може да се прояви. Без връзка знанието съществува, но не може да се прояви. Без връзка Истината съществува, но не може да се прояви. Има неща проявени, има неща и непроявени. Проявено и непроявено, това са две различни понятия. Сега ще поясня думата "проявление". Какво нещо е проявлението? За да си обясните това, ще започна от онези неща, които са съществени. Вземете житното зърно, което е в хамбара. То съществува, но не е проявено. Вземете ябълчната семка, която седи в някоя кутия в къщи непосадена. Тази семка може да седи с хиляди години в това състояние, като запазва формата си, но остава непроявена. Непроявените неща не изменят своята форма, те остават винаги в едно и също състояние. Обаче, в момента, в който вие поставите едно житно зърно или една ябълчна семка в съприкосновение с почвата или средата, благоприятна за тяхното развитие, т. е. с битието или реалността, с общия велик, безграничен живот, или с други думи казано, с Божествения живот, тази семка или това житно зърно изменя своята форма и влиза в нова фаза - фазата на проявяване. Туй е започване на живота. Щом им създадем условия, растенето, развитието започва. Същото е и с човешката душа. Човешката душа с хиляди
към беседата >>
44.
Живот, сила и интелигентност
,
МОК
, София, 26.12.1926г.,
дъската! Напишете някоя голяма единица, най-малко 0,50 м! Турете сега на тази единица «Ж» отляво! То представя живота. Единицата, това е човекът. Ако на тази единица приложите живот, къде ще се отрази влиянието на живота у човека? Изобщо къде се отразява животът? Ако имате изобилен живот, къде ще се отрази? Къде трябва да го търсим, живота? (- В погледа.) В погледа не може. (- В главата, защото животът ражда мъдростта.) Не е. Турете отдясно «С». То значи да се приложи сила. Къде ще се покаже силата у човека? Приложете 9 единици живот и 5 единици сила! Турете отгоре на тази единица интелигентност 10! Къде, сега, ще се прояви интелигентността? В главата; силата в гърдите, в ръцете, в краката; а животът ще се прояви в стомаха. Мястото на живота е стомахът, там ще търсите живота. Основа на живота е стомахът. И русите са прави, казват: «Вот мой живот.»(живот (рус.) – стомах) Ние казваме «стомах». Тя не е българска дума. Англичаните казват: «stomach», а имате думата «belly» за корем. Всяка една сила, животът ще окаже едно влияние, натрупване само на материалите. Човек, животът ще го превърне на едно буре, ако няма кой да организира живота. Животът има стремеж да изглади нещата, да ги направи валчести, да ги изглади от всички мъчнотии. У всички хора има желание да избегнат мъчнотиите, защото животът не обича мъчнотии. «Дотегнаха ми вече тия мъчнотии» – то е обикновеният живот, който действува, няма съзнание, теб ти се иска без препятствие. Но понеже се явяват в
към втори вариант >>
45.
Трите вида съзнания
,
ИБ
, София, 31.12.1926г.,
което казва: "Храни мома да не е в дома." Въобще бащата и майката искат да задържат сина в дома, а дъщерята да изпращат навънка. Това е един закон. Това не е изпъждане, това става постоянно в живота. Семето, което се посажда в земята, това е момъкът, който остава вкъщи, а момата, която се изпраща, това е плодът, който слиза от дървото. Следователно има известни мисли, известни идеи в нас, които трябва да останат съществени в живота. Ако те не се посадят, дървото на нашия живот не ще има плод. Сега всеки един трябва да има една основна идея, която да е израснала в него. Този момък трябва да остане вкъщи, т.е. всеки един в сегашния век трябва да има туй едно убеждение, един определен възглед не само за живота, но едно дълбоко живеене за самия принцип. Всяка идея може да бъде тъмна, когато е посята в почвата. Семето, което е в почвата, не го знаем какво е, но щом почне да расте, да се развива, да връзва плод, то се самоопределя. Христос казва: "Всяко дърво от плода се познава." Следователно нашият живот сега не може да се определи, да се познае какво може да излезе. Ние още растем. Противоречията, които могат да поникнат в нашето съзнание, могат по някой път да ни заблудят по отношение на крайните резултати на живота. Да ви приведа едно сравнение, за да разберете общия ход на съзнанието. Туй, което е настояще за простото съзнание, е минало за самосъзнанието; а туй, което е бъдеще за самосъзнанието, е настояще за космическото съзнание. Схващате, ли идеята каква
към беседата >>
46.
Трите зрънца
,
МОК
, София, 20.2.1927г.,
(фиг. 21.1): a представя едно пясъчно зрънце – кристал, b означава едно житно зърно, c означава един зародиш на едно млекопитающе. Сега, ако на тези трите тела притурите единица калории топлина, какви резултати ще се получат в трите единици? На пясъка ако приложите единица топлина, ще се разшири само, ще се сгрее, нищо друго няма да стане. Ако притурите на житното зърно, може да му се даде един импулс за растене. А в този зародиш на млекопитающето – ще се зачене. Защо в първия случай топлината, в този кристал, ще произведе само разширение? (- Защото е неорганична материя, няма условия за друго вътрешно растене. Съвременната наука смята, че на молекулите на телата се придава повече сила, тази енергия увеличава разстоянието между тези молекули. Движението на частиците се увеличава.) В зародиша и семето тази единица топлина, която се прибавя, ще произведе по-сложни резултати. Следователно, когато вий говорите за трите вида математика, в органическия или психическия свят, когато боравим с физика на физическото поле, имате отмерени величини. Щом влезнете в органическия свят, има вече едно видоизменение. И ако вий постъпвате в органическия свят както във физическия, почвате да усещате едно вътрешно ограничение. И често хората... идва вече склероза. Тя се появява от едно механизиране на организма. Организмът изгубва своята пластичност. Ти седиш, недоволен си от живота – туй недоволство вдървява организма. Защо трябва да изучавате окултната наука? Трябва да я свържете
към втори вариант >>
47.
Здрави връзки
,
МОК
, София, 27.2.1927г.,
човек? Интересно е вашето мнение. На какво се дължи привързването? Значи, ако може да се привърже, може и да се развърже, нали? Нека вземем в музиката седемтях основни тона. Защо между някои тонове не може да се образува хармония, не може да се образува акорд? На какво се дължи това? Музикалната теория как обяснява това? Между кои тонове има една добра хармония? (- Тези, които се намират в интервал терца, например До-Ми-Сол.) Значи, при сегашните условия в природата несъвместима е пълната хармония с устройството на вселената. Необходимо е едно малко разногласие. Между кои тонове съществува този дисонанс? Във всяка една гама (- Този интервал секунда До-Ре, например. Повече музиканти смятат увеличената кварта Fa-Si като дисонанс.) Нека се доближим до поетите, които вървят паралелно с музикантите. По какво се отличават например тези, гениалните поети? Не само по своите идеи. То и простите хора изказват идеи, но [гениалните поети] имат и строеж. (- Имат жив, картинен, прост език; и богат вътрешен живот.) Не сте изучавали да превеждате звуковете. Словесните звукове да ги преведете в музикални тонове. За пример звука «т» да го направите музикален. Съгласните букви какво носят в себе си? Аз ги наричам спънатите звукове – «п», «д» нямат простор, съгласната буква се мъчи, гласната като че дава простор да се разшири. Съгласните букви ги наричат още неми букви. Значи, съгласните букви правят немите, гласните ги карат да проговорят, добиват израз. Аз искам да ви наведа на
към втори вариант >>
48.
Координиране на силите / Координация на силите
,
МОК
, София, 8.5.1927г.,
разделен на две равни части. Едното – положително полушарие, другото – отрицателно. После, и всяко едно полушарие има два знака (+ и -). Къде е положителната страна в малкия кръг, къде е пролетта, къде може да е Меркурий положителен? (- Дясната част на кръга е +.) Ако разделим кръга на 4 части, тогава имаме: дясната част е положителна. Ако вземем горнята част пролет и лято: горнята – положителна, долнята – отрицателна. Философията на живота. Когато Слънцето е отделяло всички тези възможности, всички тези планети – при какви условия са създадени? Нептун – когато Слънцето е създало Нептуна, какви са били условията? Когато Слънцето е създало Земята, условията едни и същи ли са били? Значи, различават се. Тук са условията, при които се е образувала Слънчевата система. Тази слънчева система, тези кръгове съществуват в човешкото тяло. Има известна част от материята, има известни атоми, които трептят с трептенията, които има Нептун. Всяка една планета упражнява известно влияние върху органите на човека. За пример Марс върху кои органи действува най-много специално? (- Управлява цялата глава, понеже Овен се намира под неговото господство.) При сегашното състояние на човека Марс е във възходящо движение. Той не е на зенита си. Коя друга планета има силно влияние, освен Марс? Венера. Сега, в координиране на органите съществува следният закон: За да се прояви силата на един орган, всички други органи трябва да въздържат своята сила. Ако искаш да усилиш окото си,
към втори вариант >>
49.
Трениране
,
МОК
, София, 5.6.1927г.,
три основни възможности (фиг.35.1). Не въображаеми, но възможности в живота. Откъде трябва да започнете? Природата откъде започва движението? Отдолу. Това е ляво. Отляво към дясно е движението. Има три основни метода, които вие трябва да упражнявате. Най-първо, А представя тренирането на тялото. Методите за трениране на тялото в съвременната цивилизация, в съвременния учен свят, в съвременното общество – правят гимнастически упражнения. Но това е повече едно механическо трениране. С упражнение на тялото могат да се постигнат някакви действителни резултати. Някои от вас трябва да започнат с трениране на тялото си. Вий не може да започнете с трениране на сърцето си. Защото има известни методи как да постъпвате със сърцето си. Най-първо трябва да знаеш как да упражняваш сърцето си; и не само сърцето, но и всички органи, прямо свързани със сърдечната система. Най-после, трябва да упражнявате ума си. Законите, чрез които може да въздействате на вашия мозък. Трябва да знаете откъде да започнете. Да се борави с човешкия мозък е най-трудно. Най-първо ще започнем с тялото. Представете си, това е главата на човека, туй е гръбначният стълб. Енергията, която минава през гръбначния стълб, се спира в малкия мозък. Тази енергия не минава в предната част на мозъка, става едно подпушване. Щом се спре енергията в малкия мозък, ако вий не знаете да работите, ще се родят най-лошите работи. От малкия мозък енергията може да потече странично, в долнята част на мозъка, има една
към втори вариант >>
50.
Възпитание на удовете / Самовъзпитание на удовете
,
ООК
, София, 11.4.1928г.,
няколко въпроса, върху които да размишлявате, а именно: Кой е първият процес, с който животът е започ-нал? Кой стои по-високо: който яде или който приготвя яденето? Когато ви канят ня-къде на обяд, вие се приготвяте, обличате се и тръгвате в такъв час, че да стигнете точно навреме, да не ви чакат. Обаче домакинята, която ви е поканила на обяд, е иждивила цяла сутрин, за да сготви най-хубавото, най-чистото ядене, да задоволи вкуса ви. И тъй, когато се задават някакви въпроси, ще последват най-малко две мнения. Тъй щото, и в случая едното мнение ще бъде на страната на домакинята, или изобщо на страната на готвача; другото мнение ще бъде на страната на гостите. Готвачът е добър психолог. Без да пита гостите или клиентите си какво искат да им приготви, той предварително знае вкуса им и ще сготви тъкмо това, което те обичат. Как е разбрал вкуса на своите гости? В дадения случай вие имате една задача с три неизвестни: госта, когото означаваме с X, готвача – с У, а резултата– със Z. Който е решавал уравнения с три неизвестни, той може да реши и тази задача. Буквите X, У, Z, както и всички останали букви от азбуката, представят известни символи. Тъй щото буквата X, с която си служи съвременната математика, не е произволен знак. Този знак изразява закон на противоречие. Действително, като се вгледате в живота, виждате, че той започва с противоречия.Какво по-голямо противоречие можете да си представите от това, да срещнете един ангел, изпратен на земята да решава въпросите
към беседата >>
51.
Той дойде при Пилат
,
НБ
, София, 20.5.1928г.,
живот на реликсии. на остатъци. В съвременния свят умрелите се изпращат с по-голямо тържество, отколкото се посрещат живите, които идат на земята. Прочетете 105 Псалом, да видите, че човечеството и до днес се намира пред несбъднати идеали. Псалмопевецът пише, че Господ е дал много нещо на евреите, дал им е много обещания, въпреки това ние виждаме, че от три хиляди години насам еврейският народ е така тласкан по лицето на земята, както никой друг народ. Какъв смисъл има този Псалом за евреите? Ако се разглеждат нещата буквално, мнозина ще запитат: „Какъв смисъл имат тия обещания, както всичко това, което Бог някога е правил за евреите, щом от толкова години те са подложени на такива бури и изпитания? Според тях ще излезе, че този Псалом не е верен. Обаче, той е верен само за избраните. Всички тия знамения ще дойдат за в бъдеще на земята, а някои от тях вече идат. Щом Бог е обещал, че ще спаси своите възлюбени, един ден земята ще се превземе, и Той ще я предаде на избраниците си. Засега земята е в чужди ръце. Под чие владичество е сега земята, няма да обяснявам, но казвам: тази истина не може днес да се открие на човечеството, защото неговото съзнание не е така развито, да може правилно да я разбере и възприеме. За да разберете, доколко вашето съзнание е пробудено, излезте вечерно време вън и наблюдавайте звездите по небето. Ако съзнанието ви е развито, всички тия звезди, които блещукат по небето, като малки запалени свъщици, ще бъдат за вас обширни светове,
към беседата >>
52.
Закон за постижение / Метод за реализиране на желанията
,
МОК
, София, 12.10.1928г.,
думата “постигнато и непостигнато”? Човек, който не се е родил може ли да съгреши? И който не се е родил, умен може ли да стане? Само роденият човек може да бъде и умен, и глупав. А нероденият човек нито умен става нито глупав става. Имате знаците ±. Минус без посока и плюс без посока и без движение*, какъв резултат може да имат? Непостигнатите желания с желания, които ти си опитал и без резултат. Искаш да станеш богат, захващаш разни предприятия, търговия и след 30 години нищо не си реализирал. Това е едно непостигнато желание. Искаш да имаш библиотека, да ходиш в странство, да имаш охолен живот. Това не е станало. Това с непостигнати желания. Някои имат желание за забогатяване, едни по честен начин, а други - по другия начин, чрез лъжи. По първия начин става бавно, а по втория начин за 10 години. Но при втория начин има подмол, т.е. има закони, могат да те хванат, да ти конфискуват имота и да влезеш в затвора. Кой път е безопасния. Бързо се постига едно желание по нечестен начин. Но има математично отношение, спада вече към закона на гаданията. Щом дойдем до онази наука, с която гадаем, те с тогава положителни науки, както астрономията; както астрономът определя големината и движенията на звездите, така и всяко желание. Пътят на едно желание на човека и то си има дистанция - източник от дето е излезнало. От някоя система е излязло, дошло то при вас. Има желания, които имат пътя на Меркурий, има желания, които имат пътя на Венера, или пътя на Земята, или
към втори вариант >>
53.
Дейност и замисъл на природата / Деятелност и замисъл на природата
,
МОК
, София, 30.11.1928г.,
отрасли на науката и различните области на живота, виждате, че и в науката, и в живота съществува мода. Какво разбирате под думата „мода“? Тази дума произлиза от латинската „modus“, която означава начин. Модата има отношение към външността на нещата, например, към облеклото, като външна дреха на човека; към мебелите и предметите, с които си служим. Външността на нещата не е съществено нещо. Съществено е вътрешността, съдържанието на нещата. Що се отнася до дрехата съществено е нейното качество, да държи топло, да пази тялото от простуда. Дойдем ли до външността на дрехата, имаме пред вид, колко е красива. Дрехата може да бъде модна, без да е удобна, без да пази тялото от външните условия – горещина и студ. Обущата също могат да бъдат модни, но неудобни, тесни и да стягат краката. Минеш ли с тях четвърт километър, чувстваш нужда веднага да ги свалиш от краката си. Трябва ли да вървите дълъг път с тях, в скоро време ще се откажете. Представете си три вида крака: човешки, конски и котешки. Случайни ли са тези форми, или постоянни? Ако са случайни, те са временни, а всяко временно нещо е резултат на модата. Значи, временните или случайните неща в природата също можем да наречем мода. Постоянните форми пък вървят по установен ред. Във всяка форма се крие известна интелигентност. Колкото по-сложна е формата, толкова по-голяма е интелигентността, която тя проявява, защото съдържа повече елементи. Разгледайте внимателно крака на човека, на коня и на котката,
към беседата >>
54.
Силата на движенията / Замисъл на природата
,
МОК
, София, 15.2.1929г.,
ръце пред гърдите. Лявата длан леко допряна върху горната част на дясната ръка. Бавно изтегляне на дясната ръка навън и поставяне дясната длан върху горната част на лявата ръка така, че двата палеца да сочат нагоре. Упражнението се повтаря няколко пъти последователно ту с лявата, ту с дясната ръка. II. Ръцете вдигнати нагоре, с допрени пръсти на раменете. Бавно издигане на ръцете успоредно на главата, с обтегнати пръсти и бавно сваляне на ръцете, с допиране на пръстите към раменете. Упражнението се повтаря няколко пъти. Често слушате да казва някой, че замисля нещо или намислил да направи нещо. Каква е разликата между глаголите „замислям” и „намислям“? Глаголът „замислям” означава далечно действие. Глаголът „намислям“ подразбира действие, на което реализирането е предстоящо. Замислянето е несвършен процес, а намислянето – свършен. Какво значение имат физическите упражнения? Ако нямаха вътрешен смисъл, те са безпредметни. Всяко движение има дълбок смисъл. То изразява състоянието, в което човек се намира. Например, когато се обезсърчи, човек туря ръцете на гърдите си, с палците навътре. Когато се насърчи, той вдига палците си нагоре. Те са байраци, които оповестяват нещо светло, радостно и велико. Палецът има отношение към волята и мисълта на човека. Ето защо, когато искате да въздействате на мисълта си, дръжте палците отгоре, над ръката, а не свити в юмрука. Когато палците се приближават един до друг, това означава бързо реализиране на някоя мисъл. Всяко
към беседата >>
55.
Който има невестата
,
НБ
, София, 17.3.1929г.,
памти-века още, съществуват известни институти, известни учреждения, произходът на които е неизвестен. Такива институти и учреждения, такива навици и черти съществуват и в живата природа, във всички живи, разумни същества, а най-много в разумните хора. За да разбере известна идея, известен институт или известно учреждение, човек първо трябва да разбира неговия дълбок вътрешен смисъл. Това разбиране не се постига само с теоретизиране. Теорията сама не разрешава въпросите. За пример, в математиката се казва, че а+b=с. Това равенство още не разрешава задачите. Колкото пъти и да напишете това равенство, или както и да го замествате с живи числа, или каквито пермутации да правите с дадени величини, това пак няма да разреши въпросите. Има само един начин, по който може да се разреши тази задача. Кой е този начин? – Истината. Само истината освобождава човека. И действително, който следва истината, той е свободен човек. Това значи а+b=с. Всички съвременни учени следват истината, а при това никой от тях не е свободен. Казват, че който има знания, наука, той е културен, свободен човек. Така ли е в същност? От памти-века е имало учени хора, философи, а при все това пак не са били свободни. Ще кажете, че за да бъде човек свободен, трябва първо да уреди работите си. Работите на много хора са уредени, но те пак не са свободни. Значи, свободата не зависи от това, дали работите на човека са уредени, или не. Работите на хората могат да бъдат уредени, могат да бъдат неуредени, а при
към беседата >>
56.
Постижения на богатия и на сиромаха
,
ООК
, София, 24.4.1929г.,
Не се издава лесно манифест. Лесно се говори, мъчно се прави. Сега кажете защо лесно се говори, а мъчно се прави. Мъчно се прави, защото на физическото поле, ако каже някой "Мон Блан" и да се качи на Мон Блан, е друго. Лесно се казва "Мон Блан", а мъчно се качва. Казва: "Християнин съм." Докато станеш християнин е въпрос. Докато кажеш "християнин" е една минута, но докато станеш християнин, години се изискват да се качиш нагоре. Няма да мислите, че правенето е лесна работа. Изисква се време. Казва някой "дела". Що е дела? Не е лесна работа делата. Лесно се приказва, пък мъчно се прави. Да бъде човек добър, и то е мъчна работа. Изисква се дълъг процес. Сега, когато срещнете някой свирец, свирил два- десет-тридесет години, мислите, че е много лесна работа, но като вземете вие да го правите, виждате, че не е така лесна. Всичките процеси, които съществуват в човешкия ум, не е лесно да създадеш. 1. едно беше то. 2. две стана. 3. трите си приказват. 4. четирите тръгна. Изпейте това. Едно беше то, две стана, трите си приказват, четирите тръгна. Лесно е сега да кажеш "едно". Кое беше едното? Кое е туй? Сега 8 българския език думата "то" означава нито мъж, нито жена. Едно беше то. Кое е туй едно? Може да туриш много предмети от среден род или във философски смисъл има неща, които нямат пол. Всяко нещо, което се раздвоява, то не е съвършено. Туй, което не се раздвоява, не е съвършено. Щом човек се превърне на мъж или жена по чувство, щом се превърне на мъж и жена по
към втори вариант >>
57.
Битие и откровение
,
ООК
, София, 22.5.1929г.,
в света има свое начало, но има и свой край. Като четете Библията, запример, виждате, че тя започва с Битието, начало на нещата, и свършва с Откровението, край на нещата. Битието започва със стиха: „В начало създаде Бог небето и земята“. Какво ще разбере човек, ако прочете Библията и Новия Завет? В началото той все ще разбере нещо. Обаче, дойде ли до Откровението, нищо няма да разбере. Езикът на тази книга е образен, фигуративен, пълен със символи. Животът на всеки човек, на всяко живо същество има свое начало, раждането, създаването му, и свой край — откровението. Краят на живота свършва с откровението. Какво се открива на човека в края на живота му, само той знае това. Всяка добра и лоша постъпка на човека също има начало и край. Първо човек обмисля, какво да направи, как да постъпи — начало на постъпката му. После той извършва доброто или злото, което е намислил — край на постъпката му. Видите ли някой човек в затвор, ще знаете, че той е дошъл вече до откровението на своята постъпка. Откровението на дадено престъпление подразбира откриване на това престъпление. Какво е откровението на човешката любов? — Съмнение и разочарование. Млад, образован момък се влюбва в красива, млада мома. Докато се ожени за нея, той я идеализира, мечтае за красив живот, купува и най-хубави дрехи и накити — начало на любовта му. Като се оженят, около тази красива жена започват да обикалят много мъже, да искат приятелството й. Младият мъж започва вече да се съмнява в нея, да
към беседата >>
58.
Природни гами / Природни гами в живота
,
МОК
, София, 22.11.1929г.,
между двете успоредни и двете наклонени линии на чертежа? Между успоредните линии има известно отношение, обаче, между наклонените няма никакво отношение. Когато гледате успоредните линии отблизо, те всякога се показват успоредни. Гледате ли ги отдалеч, те губят своята успоредност, изглеждат наклонени [?Послание към Колосяните, 4 гл.?] – приближени на горния край. Това се вижда ясно в релсите на трамваите, или на железниците. Коя е причината за това? Съзнанието. Значи, в съзнанието на човека се крие някаква причина, според която нещата се виждат такива, каквито в действителност не са. Ако наблюдавате една дълга крива линия, тя се представя в нейния незавършен вид. Например, орбитата на земята представя дълга, крива линия. Можете ли да видите началото и края на тази линия? Колкото и да обикаляте земята, никога не можете да видите нейния край. Как се е образувала кривата линия? От безкрайното удължаване на правата. Значи, ако една права линия се удължава безкрайно, тя непременно ще се изкриви. Като говорим за прави и за криви линии, явява се въпрос, защо правата линия става крива. На този въпрос не може да се даде никакъв отговор. Свойство на правата линия е, при удължаване да се превръща в крива. При това, колкото по-голямо е удължаването и, толкова повече се изкривява, докато най-после се превърне в окръжност и затвори някакъв кръг. И обратно: колкото повече кривата линия се скъсява, толкова по-права става. Оттук вадим заключението: когато правият
към беседата >>
59.
Собственик и наемател / Отличителна черта на наемателя и собственика
,
МОК
, София, 27.12.1929г.,
от миналата лекция? Леността е дъщеря на богати родители, от високо произхождение. Цялата съвременна култура принадлежи все на леността. И всеки мечтае все да стане ленив. Всеки иска да забогатее, да стане учен и да си почине. Един идеал, едно неразбиране на живота е това. Сега хората смесват леност и почивка. Това е особено положение. Човек трябва да разбира особеното състояние на своето съзнание. Да допуснем, вие искате да бъдете учен човек. Вие смесвате учен с учението. Да бъдеш учен, това е една придобивка. Ученият човек, това е богат човек. Учеността е резултат на учението. Ученият човек може да има като един бижутер много скъпоценни камъни, но този бижутер не е ходил сам в земята да копае тия камъни. Хиляди други хора са ги копали, а той ходи и се разхожда в дюкяна си и казва: “Тия камъни са мои, аз ги притежавам.” Да допуснем, вие сте наемател в една къща. Вие седите и мислите, че тази къща е ваша. В дадения случай тя е ваша, но по какво се различават онзи, който е съградил къщата, и вие, които живеете в нея? В съзнанието на единия и другия има едно малко различие, което определя на кого е къщата. Да допуснем, онзи, който е съградил къщата, е сам човек и умира, няма никакви наследници. Вие сте наемател на тази къща, живели сте 1015 години и най-после усвояваш къщата и законът може да те признае за наследник. Но да вземем другото положение. Каква разлика намирате вие между този човек, който има къщата, и този, който живее в нея? Или да туря друго
към втори вариант >>
60.
Да се радват наедно
,
НБ
, София, 12.1.1930г.,
велико начало, велик закон, който определя причините и последствията на нещата. Този закон се вижда от цитирания стих: „Да се радват наедно и който сее, и който жъне.“ Това значи: да се радват наедно и онзи, който сее доброто семе, и онзи, който жъне доброто семе. Само при това положение човек може да се радва. Ако и двамата не се радват наедно, това показва, че единият използва труда на другия. Наистина, който жъне, той всякога използва труда на онзи, който сее. Това, именно, внася дисхармония в живота на човека. В живота на всички същества се забелязва стремеж едни други да се използват. И в човека, който минава за разумно същество, се забелязва стремеж да използва труда на другите хора. Няма същество в света, което да не е склонно да използва другите същества. Всички се запитват, как е възможно, човек, създаден по образ и подобие Божие, да има слабостите на животните? По замисъл човек е създаден по образ и подобие на Бога, но той не е още проявен, т. е. не е проявил Бога напълно. Има хора, които са проявили Бога напълно – това са светиите и Учителите на човечеството. Обаче, те не остават на земята, както обикновените хора. Те временно идат на земята и скоро след това си заминават. Днес всички хора се стремят към велики постижения. Всички искат да живеят в мир, в съгласие. Всички искат да турят ред и порядък в живота си. Дето отидете, слушате, че всички говорят красиво: царе, князе, министри, депутати, свещеници, учители, майки и бащи. Всички говорят
към беседата >>
61.
Възпитание на волята / Вътрешното възпитание на волята
,
МОК
, София, 24.1.1930г.,
страдания говорите? Колко вида страдания има? Първо имате физически страдания. От какъв род са те? Когато човек си счупи крака, какви страдания са това? (Физически.) Когато му пукнат главата, имате също физически страдания. Но втората категория имаме душевни страдания, те спадат към душевния свят. Най-първо трябва да изучавате физическите страдания. Те са интензивни. Сега представете си следующото положение. Защото някой път се неутрализират страданията. Кажете ми сега едно интензивно душевно страдание. Гладът към коя категория страдание спада? Когато човек гладува и се изразява в страдание, към коя категория спада то? Сега, ако имате едно психическо страдание, което има знака плюс, и ако при него поставите друго физическо страдание, веднага какво ще стане между тези две страдания. Ако и двете са еднакво интензивни, да вземем физическото страдание, счупва се някому кракът, веднага той забравя психическото си страдание. Той забравя психологическата среда, в която е изпитал страданието преди. За това именно психологическите страдания се лекуват с физически. Да кажем, човек е недоволен, неразположен, сърдит, но счупят му крака, веднага той става много разположен и постоянно мисли все за крака си. Всичкото неразположение на душата изчезва и остава само едно специфично страдание. Той мисли само за крака си, да оздравее. По-напред той е искал да се самоубие, животът няма смисъл, но като му счупят крака, той иска да живее и намира, че животът има смисъл. Сега как мислите,
към втори вариант >>
62.
Човек и природа / Единност и общност на природата и човека
,
МОК
, София, 14.2.1930г.,
космографията, хората се домогват и до въпроса, защо годината е разделена на четири годишни времена, на 12 месеца, на две равноденствия – пролетно и есенно, а месеците – на 30 дни и т. н. Защо във всяко годишно време влизат по три месеца? Същевременно хората изучават въпроса, защо през четирите годишни времена температурата е различна. За обяснение на това ще чуете различни отговори: едни отдават тази причина на влагата, други – на ветровете и на топлите и студени течения и т. н. Тези обяснения не почиват на строго математически изчисления. Ако днес приемете едно обяснение за вярно, на другия ден ще приемете друго обяснение. По този начин науката всеки ден напредва и се приближава все повече към истината. Като разглеждам въпроса за температурата през годишните времена, аз имам предвид да развивате своята наблюдателност и памет. Наблюдавайте, как се променя температурата през един и същ ден, както и през различните годишни времена. Правете сравнение между температурите на някои забележителни за вас дати от сегашната и миналата година. Например, можете ли да си спомните, какво е било времето на първи януари миналата година, за да го сравните с времето и температурата на тазгодишния първи януари? Ако на първи януари миналата година сте получили никакво наследство, или сте преживели голяма радост, вие непременно ще помните, какво е било времето този ден. Като правите наблюдения, вие ще забележите, че хубавите работи обикновено се съвпадат с хубаво време. Доброто
към беседата >>
63.
Дисонанси в живота / Дисонансите в живота (Усмивката и сладкото)
,
МОК
, София, 14.3.1930г.,
"дисонанс"? Кой е коренът на тази дума? Думата "дисонанс" е латинска, а коренът й е "sono", което означава "звучи". Какви са трептенията на звука? Какви линии образуват звуковите трептения? Вълнообразни. Представете си, че имате права линия, около която се увива една вълнообразна линия. Това съществува ли в Природата? Съществува. Какво прави бръшлянът, когато се намери близо до някое дърво? Увива се около дървото. Дървото е правата линия, а бръшлянът кривата, т.е. вълнообразната линия. Не правят ли същото и паразитите? Като намерят някое живо дърво, те се увиват около него и започват да смучат соковете му. Как наричате растенията, които водят самостоятелен живот? - Благородни. - А тия, които черпят от тях сокове? - Несамостоятелни, паразити или неблагородни. Към коя категория ще отнесете говедаря, който носи тояга и цял ден я стоваря върху гърба на едно или на друго животно? Той има на разположение 20-30 говеда и по цели дни се занимава с тях, заповядва им, къде да ходят, какво да правят. Той е началник на говедата. Тоягата на говедаря представлява правата линия. Ако не работи сама, говедарят прибягва до кривата линия, т.е. до камшика, който завършва добре работата. Камшикът се увива около тоягата и удря добре. Значи, това, което тоягата не може да свърши, въжето го свършва. Наистина, с въжето можете да извадите вода от кладенеца, а с тоягата не можете. Да се върнем към думата "дисонанс". В музиката, както и в живота, под дисонанс разбираме несъгласуване,
към беседата >>
под думата „шекер"? Един брат и една сестра да дойдат. (Учителят подава на всеки брат и сестра, който излиза, по една бучка захар.) Всички взехте ли си? Ще го пазите това като свещено. Какво разбирате под думата „дисонанс"? Каква дума е тя? Какво означава корбнът на думата? (Коренът е латински - sono, което значи звучи.) Представете си, че имате полето А. Ако една крива линия се увива около друга права, какво става? Съществуват ли в природата такива линии? Някои от тези паразитните растения по същия начин се увиват около другите растения. Нали паразитните растения се качват по другите нагоре. Въобще как растат тези благородните растения? (Самостоятелно.) Тогава и някои линии са самостоятелни. Говедарят, който си носи правата тояга, към кои личности спада? Нали той заповядва. Цял началник е той. Има 20-30 говеда. Овчарят си има подовчар и т.н. Когато се свързва една връв за камшик, връвта към кои сили спада? Това, което тоягата не може да направи, въжето го направя. Ти със своята тояга не можеш да бръкнеш 4-5 метра надолу 6 един кладенец, но с Въжето можеш, бръкваш и си послужваш. Дисонанс ние наричаме, когато няма отзвук на нещата. Или когато отзвукът не е тъй хармоничен, както трябва. Следователно в дисонанса имаме две сили еднакви, които се отблъскват. Двама добри хора еднакви се отблъскват и двама лоши хора еднакви, и те се отблъскват. Само че в отблъскването на двама добри хора влиза един елемент на положителните сили. Само че доброто само по себе си е
към втори вариант >>
64.
Четирите положения / Д.У.С.Б.! Добър, умен, силен, богат богат
,
МОК
, София, 9.1.1931г.,
ли? (Прочете се резюме: Кога човек страда най-много?) Кои бяха основните положения от миналата лекция. (Съединителните нишки на живота, несъизмеримите числа и незавършените процеси). Сегашният живот завършен процес ли е? Не. Е, може ли да се завърши? Сега ще ви запитам един въпрос, защо ви е знанието? При сегашните условия защо ви е многото знание? Какво ще ви ползува? Да допуснем, че вие разбирате характера на един човек, в какво отношение може да използувате вашето знание? В какво ще приложите това знание? Нещата в природата имат приложение. Тези въпроси са, на които не може да се даде отговор. Ако запитаме, защо ви е зрението или защо ви е слушането, това са въпроси, на които може да се даде отговор. Сега, защо ни е зрението? Всеки един от вас може да даде отговор. Кажи Олга. (Да гледаме). – Да можеш да си намираш храната. А гледането е много празна работа. В зрението има нещо първично. Има една основна мисъл. Най-първо животните са търсили своята храна чрез пипането, то е най-простият метод. Но понеже са го намерили много непрактичен, те са го заменили. След това те са намирали своята храна чрез вкусването, чрез помирисване, чрез вслушване и най-после са дошли до виждането. Най-практичният метод е виждането. Следователно когато вие искате да гледате, вие имате предвид нещо близо до вашето сърдце или близо до вашия ум. Вземете първичната дълбока причина, която е заложена в съзнанието. Сега хората се намират в едно патологическо състояние, зрението у тях е
към втори вариант >>
65.
Няколко необходими неща / Три неща са потребни
,
МОК
, София, 13.2.1931г.,
върху въпросите „сила и материя“, „мисъл и чувство“, без да могат да проникнат в тяхното абсолютно определяне. Това са идеи, с които човешкият ум трябва да се занимава. Ще кажете, че има нови теории по тия въпроси. Дали теориите са нови или стари, учените трябва да изхождат от гледището на разумната природа. Колкото по-дълбоко прониква човек в природата, толкова по-близо е до истината. Ще кажете, че природата е необятна. За човека е важна онази област от природата, с която той влиза в съприкосновение. Много вода има на земята, но за човека е важна онази, с която той влиза в съприкосновение. Само тази вода е полезна за него. Останалата вода е тил за човека. Същото можем да кажем и за въздуха, за светлината, за храната. Каквито теории и да има човек за въздуха, за него е важен този въздух, който влиза в дробовете му. Светлината е важна за човека дотолкова, доколкото разкрива хоризонта пред него и очертава пътя му. Много мисли и чувства могат да минат през ума и сърцето ви, но за вас са важни само ония, които се задържат в ума и в сърцето и можете да се ползвате от тях. Тема за следващия път: „Отношение между мислите и чувствата“. Когато говорим за мислите и чувствата, ние имаме предвид посоката, по която те се движат. Желанията и чувствата на човека са течения, които вървят от периферията към центъра, т.е. отвън–навътре. Теченията на мисълта пък са обратни, отвътре–навън. Следователно чувствата и желанията представляват вдишване в живота, а мислите –
към беседата >>
66.
Непреодолимо желание
,
ООК
, София, 9.12.1931г.,
ходили голи? Защо първият човек е бил гол? Писанието казва, че като се отворили очите на първите хора, видели, че били голи. Адам видял, че бил гол. Предполагат, че или човек е бил гол, или" познал, че е гол. Трябва да се знае дали действително е бил гол или като е съгрешил, е станал гол. Писанието казва: "Да не се види вашата голота." Под думата "голота" се разбира един неоформен характер, един човек, който обича да греши. Казва се - голота има в него. Значи няма в него знание. Той представя, че има знание, когато няма. Представя се, че е добър, че е щедър, когато не е такъв. Някои хора се представят като много добри. Някои се представят, че са много лоши. Но с това той иска да каже: "Аз не съм от слабите хора." Да не се намериш в някое особено положение. От вашето гледище трябва да бъдем добри. Какво подразбирате под думите "да бъдем добри"? Ние разбираме следното. Ако един човек ни даде пари назаем, ако ни нахрани, той е добър. Значи, ако ни даде всичко, което искаме, той е светия, той е добър за нас, а пък, ако не извърши това, което искаме, той е лош. Прави ли са тези съждения? Донякъде. Те са верни петдесет процента. Човек, който прави добро, той е толкова светия, колкото и аз съм светия. Светията на светия прави услуга. Банкеринът на банкерин заема. И ние казваме, че е много добър. Той заема, защото има трима гаранти. Има трима милионери, които гарантират. И ако той не плати, хващат гарантите да платят. Да допуснем, че аз отида при някого, за да ми даде
към втори вариант >>
67.
Вземи детето
,
НБ
, София, 10.1.1932г.,
повтаря два пъти в същата глава. Първият път - да вземе детето и майката и да иде в Египет. Вторият път - да вземе детето и майка му и да се върне в Йерусалим, в Израил. Да описваме известни събития, които са станали преди две хиляди години, като една история и да не можем да извадим някаква поука, то е само едно забавление, театрално забавление. Присъствувате вие на някой концерт, на някое представление; след като излезете от представлението, може да си дадете един отчет какво сте придобила Преди да идете на представлението се теглите на везни колко тежите, и като се върнете от представлението, пак се премерите на точни везни, да видите придобихте ли нещо или изгубихте. Ако искате да имате конкретна представа за придобивката, всякога когато човек трябва да придобие нещо на земята, той трябва да придобие един грам или една хилядна от грама, да има едно изменение в неговата тежест. Ние наричаме туй реалност. Представлението е било хубаво - вие сте доволни, нещо сте научили и има промяна в теглото ви. Друг път може да идете и да се върнете с една загуба - не ви е харесало, и парите са отишли, и времето е отишло. Казвате „съжалявам”, но пак се утешавате, че сте придобили една опитност. Опитността на онзи, който се е изгорил на печката, каква е? Той има белег на ръката, който всякога напомня, че печката, при всичката своя добрина по някой път, ако не знаеш как да се отнесеш с нея, малко по своему, като професор, дава уроци на онзи, който се занимава чрезмерно с
към беседата >>
68.
Вярата като закон
,
ИБ
,
БС
, София, 31.3.1932г.,
какво нещо е предметно учение? Предметно учение аз наричам това: да изучавате всичко, което Бог е създал. А пък вие сега не изучавате Божиите работи, а някои предмети, които човек е направил, оръжия и др. Това не е предметно учение. Например черната дъска, това не е предметно учение. Под "предмет" аз разбирам живите предмети. Доколкото на тази дъска един разумен човек може да пише и може да послужи като едно огледало, дотолкова тя е потребна. Какво е това? - Прозорец. Вие сте като малките деца. То е хубаво. В света стари деца няма и стари хора също няма. Има малки —— деца. Човек докато не стане малко дете, не може да влезе в Царството Божие, т е. да изучава света. Каква е целта на прозореца? Колкото прозорецът е по-голям, и къщата става по- красива и светла. Такава къща е напълно хигиенична и човек няма да боледува в нея. Ако този прозорец става по-малък и тесен, то ще се намали светлината, предметите в стаята ще станат по-тъмни и по-неясни. Най- сетне ще стане тъмно и ще почнете да се удряте. В тъмната стая може ли да учи човек? Прозорецът само за влизане на светлината ли е? Втората му служба каква е? - Да влиза въздух. Какво се подразбира под прозорец? Щом има прозорец, има и врата. Всякога в къщата, в която има прозорец, има и врата; и в която къща има и врата, подразбира се, че има и прозорец. Вратата трябва да бъде всякога затворена, а пък през прозореца трябва да влиза не само светлина, но и въздух. И когато е задушно, вие отваряте прозореца, за да влезе
към беседата >>
69.
Любов без ревност
,
СБ
, София, 31.8.1932г.,
което казва: "Мъчно е за здравия да се разболее, но мъчно е за болния да оздравее. Мъчно е за умния да оглупее, но мъчно е за глупавия да поумнее." Сега вие сте седнали всички и имате една идея за днес. Всеки един си има по една идея. След като мислите, не може да разрешите тази идея. - „Знаете ли какво ще направя ?" - Ще идете да се наядете. После пак ще мислите и не може да разрешите. Ще идете да пиете вода. До вечерта като мислите, не можете да разрешите задачата. Ще легнете да спите. Ние винаги свързваме задачата си с ядене, пиене, спане. Защо ядем? - Защото не сме разрешили задачата си. - Защо пием? - Защото не сме разрешили задачата си. -Защо спим? - Защото не сме разрешили задачата си. По някой път вие облажавате птичката, която хвърка във въздуха, казвате: "Блазе им, как се разхождат целия ден, да сме и ние като птичките." Но това не е разхождане. Целия ден тази птичка лети, все иска да разреши една задача. Като не може, срещне една муха, глътне я. -" Знаеш ли това, което аз търся?" - "Не зная." Глътне мушицата. Срещне друга, глътне я. Като се върне, започва да чете колко е глътнала. Казва: "Глътнах 150 мушици." Често онези, които четат Евангелието, че са хванали 153 риби преди две хиляди години, 153 риби, не се увеличават нито с една повече, кой как чете - все 153 риби. И там има една смешна поговорка за един слуга на един гръцки свещеник. Отишъл на гости гръцкият свещеник и някой друг му изпратил 153 риби, дал ги на слугата на попа да му ги
към беседата >>
70.
Новата канализация
,
ООК
, София, 30.11.1932г.,
идва така лесно. Човек трябва да учи. Даже мъчно е някой път да определиш, кой е свят човек. Писанието казва, някой път даже много религиозни хора се показват като свети. Като вземете сегашния живот, богатите хора имат повече светлина, отколкото сиромасите. Ако се гледа външно, богатите имат повече светлина, а сиромасите нямат и свещи. Но те казват, че вътрешна светлина имат, а богатите казват, че външна светлина имат. Трябва да се измисли един нов начин. Науката не е така лесна. Човек трябва да развие неговите наблюдателни способности. Човек трябва да наблюдава повече. В учения човек трябва да има, в пълния смисъл, една вътрешна интуиция, може да се каже интуитивно да схваща нещата, по отражението[1]. И човек трябва да е разумен. Разумност трябва да има в него. Да се знаят нещата. Да разсъждава, да преминава от причини към последствия. Запример вие имате едно убеждение, имате радост. Ако вземем чувството радост, но радостта или веселието на човека, то не е едно чувство, то е една способност. За да бъде човек весел, то е способност у човека. Но често веселието се замества с чувствувание. Тогава човек изгубва своята радост. Тя е престанала да бъде вече способност у човека. Да кажем болен сте, неразположен, тогава не ви се говори, казвате: „Хората са лоши, светът е неразбран.“ Това не е едно качество на ума. Това с всекиго става. После, щом човек стане здрав, подобрява се неговото икономическо положение, понахрани се малко и веднага казва: „Добър е света, всичко е
към втори вариант >>
71.
Живот вечен
,
НБ
, София, 16.4.1933г.,
една обширна тема. Може да се каже една от най-интересните теми на света. Всички други науки се групират около вечния живот. Знанието, силата, властта, желанието, стремежите, всичко се свежда до живота, всичко се групира около живота. Когато говорите за любов, когато служите на Бога, всичко това е свързано. Вярвате в Бога, за да ви даде живот, а някои искат пари. Животът не търси парите. Парите са само условие за живота. Дрехите са само една необходимост за живота. Жилището е една необходимост за живота. Всичко каквото се прави, все за живота се прави. Сега трябва да приемем едно ново отношение към живота. На болните хора, каквато и философия да им развивате, в края те пак ще запитат: Кога ще оздравеем? Болният забравя всичко, каквото си му казал, и мисли само за болестта. На бедния човек, след като му говориш за живота, за Бога, за бъдещия свят той накрая казва: Кога ще се освободя от беднотията? Ти му обясняваш какъв празник с Великден, той казва: Все си е хубаво да има човек хубава дреха за Великден, да се облече. Скъсани са дрехите му. Новите дрехи струват повече за него, отколкото вечния живот. Той казва: Далечна работа е това. Ангелите да му мислят!. Ангелите мислеха и придобиха вечния живот. Сега остава хората да мислят и да го придобият. Хората има тепърва да мислят. Някой пита, къде е бил някога. Бил е в едно яйце, където е седял милиони години. Като напишеш една единица с 30 нули, толкова години е седял в яйцето и все е мислил как ще излезе навън.
към втори вариант >>
72.
Дружене, слушане и следване
,
ООК
, София, 7.2.1934г.,
разбиране. Едно правилно разбиране ви трябва в живота. Който няма такова разбиране, той всякога има една опасност да претърпява неуспехи. Не е важно само веднъж да ядеш. С едно ядене нищо не се постига. Не е важно да вземеш само една крачка. С една крачка нищо не се постига. Не е важно само веднъж да си отвориш очите. С едно отваряне на очите нищо не се постига. И с една мисъл нищо не се постига. И с една постъпка нищо не се постига. Непреривно трябва. Животът е непреривен. Трябва да имаме една представа за това. Ние говорим за човека. Какво нещо е човек? (Учителят пише на дъската) ЧОВЕК. Англичаните го пишат „man“, в множествено число те заменяват „a“ с „e“ и става „men“ (хора). А пък в български, ако кажеш „мен“, ще имаме местоимение. Като се каже „мен“, англичаните разбират: „много хора“, а пък българите разбират: „тези хора са все за мен“. Едно съвпадение: английската дума „душа“ е българската дума „сол“. Англичанинът казва: „soul“, а пък българинът разбира: „сол“ (с което се посолява). Това не е знание, това е съвпадение на думи и слогове. Говориш едно, а разбираш друго. Това, което отличава човека, е че е едно същество, което мисли. Мислите произтичат от група човешки способности, които са поставени отпред. В неговото лице е мислящата страна на човека. Има мисляща, чувствителна и волева страна на човека. Горната част на лицето показва това, което мисли; средната част – това което чувствува; долната част – това, което работи. По отношение цялата глава
към беседата >>
73.
Ключ за постижения
,
ООК
, София, 28.2.1934г.,
какво нещо е търпението. Търпението е една черта, която мъчно се разбира, мъчно се усвоява. Всички хора са търпеливи без да са търпеливи. Носят търпението без да са търпеливи. Каквото нещо и да дойде на главата ти, все ще го носиш. Минаваш за търпелив, обаче в себе си се тревожиш, плачеш, изискваш, роптаеш. И най-после се примиряваш и казваш: „Няма какво да се прави.“ Сега това примирение ние го наричаме търпение. Онези, които обичат да философствуват, могат да попитат: „Не може ли и без търпение в света?“ Да няма в живота никакви препятствия. Има и живот без препятствия, съвършения живот. Но този, съвършеният живот на земята по този път ще мине. Ние мислим за съвършения живот, но за да дойдем до съвършения живот трябва да минем през този, който не е съвършен. Ражда се тогава друг един въпрос: Не може ли човек да се роди изведнъж съвършен? Но това е едно механическо схващане. Ние искаме някой, да направи някой живота съвършен. Ако ти можеш да бъдеш съвършен така, ще приличаш на един часовник. Ти няма да участвуваш в живота. Ще те курдисат, ще бъдеш много точен, ще бъдеш съвършен, ще показваш времето на другите хора, но няма да знаеш твоето предназначение. Ако те попитат, каква работа вършиш, ще кажеш: „Никаква работа!“ Часовникът не върши работата за себе си, той нищо не придобива, като се движи, нито яде, нито пие, нито има някакви разноски. Но има едно положение, в което всички се намирате: Преобладаваще влияние на силните чувства. Когато чувствата почват
към беседата >>
74.
Приготовленията на сърцето
,
НБ
, София, 4.3.1934г.,
философия в света. В какво седи правилната философия? Правилната философия изправя живота, пък кривата философия го забърква. Всяка философия, която го забърква, не е права; а всяка философия, която изправя живота, е права. Казват: „Коя философия да следвам?“ Всяка философия, която изправя живота, каквато и да е, следвайте я. А всяка философия, която забърква живота, не я следвайте, каквато и да е. [В] думата „сърце“ имаме символ. Сърцето е един орган, символически, през който минава човешката кръв. Сърцето отправя кръвта към всичките части на тялото за прехрана. Щом престане то да функционира, веднага всяка възможност за живот престава. И човек умира. В човека има такива центрове, такива функции; има едно умствено сърце, едно духовно сърце, което функционира и изпраща всичките енергии за човешкото развитие. В туй отношение човек има 3 сърца. Когато казвате, че ви откраднали сърцето, още две сърца ви остават. Трите сърца не може да ви ги откраднат. Пък се оплаквате, че някой ви откраднал сърцето. Благодарете, че са 3. Господ е предвидял работата и турил в запас. И при това човек е поставен в едно тяло, което е в зависимост, което е във връзка с целия космос. Човек трябва да започне да изучава себе си. Най-правилната философия е да изучава първо себе си. Ние изучаваме най-първо външния свят, а после изучаваме себе си. Там е една от погрешките. Ти не може да имаш ясна представа за храната, която не си опитал. Ти не може да имаш ясна представа за светлината,
към беседата >>
75.
Стана здрав
,
НБ
, София, 18.3.1934г.,
част от изречението: „Ето, ти сега си здрав.“ Едно естествено положение, което човек има. Няма по-хубаво нещо от здравето. Всичките възможности, които Земята крие, са възможности само при едно здравословно състояние, при едно здраво тяло. А всичко, което е невъзможно, е само когато човек е болен. Причината на болестите, това е съгрешаването. Сега няма да ви обяснявам. Мнозина се спират [на въпроса] какво нещо е грехът. Туй, което разслабва човека, туй, което внася болестите, то е грехът. Нищо повече. Тъй, както са го определили религиозните хора, то остава за тяхна сметка. Нямам нищо против това. Определям какво нещо е грехът: Всяко нещо, което отнема силата на човека, което препятствува на човешкия ум, всяко нещо, което препятствува на човешкото сърце, което парализира, това наричам грях. Някои искат да знаят кога се е вмъкнал грехът. Откакто се е родил човек. Кога ще изчезне? Като умре. Кога се е родил грехът? Когато се е пръкнал човек. Кога ще дойде доброто? Когато човек се роди. Кога ще престане злото? Когато престане човек да умира. Има известни положения в живота, които съвременната култура трябва да разбере. Всички съвременни хора разрешават задачи, които нямат никакво приложение. Запример една мома си боядисва устата, лицето си белосва. Какво е постигнала отвън? Ако ти боядисаш къщата си отвън, като я боядисваш, ще стане ли по-здрава? фасон придобива отвън. Не е лошо. Една боя съответствува на една хубава къща. Колко добра е хубавата боя на здрава къща.
към беседата >>
76.
Единственият свободен
,
УС
, София, 1.4.1934г.,
напрегната мисъл у вас. То е както, когато гостите са дошли и очакват – какво ли има готвено за тях? Какво ли ще им се даде? Философът ще каже: „Каквото е, ще го видите.“ Тази напрегната мисъл е на място. Да допуснем, че един търговец очаква да му се отпуснат 100 000 лева. Напрегнато състояние има. Щом получи парите, изменя се състоянието му. Тия пари, като се вземат, не могат да се ядат. Той вярва в тях дотолкова, доколкото може да се обработи този капитал, доколкото може да се ползува от него. Това са външните условия. Животът е нещо по-дълбоко. Някой път вярващите се заблуждават от външните условия на живота. Те са важни, но те са преходни. Запример, на онова дете, което е в утробата на майка си, кое е най-голямото желание – един ден да се освободи, да излезе вън, на свобода. И туй дете излиза, ражда се, но след като излезе, вижда, че пак е в зависимост. Сега, второто положение – като излезе, страх го е да не се изгуби и се хваща за майка си, търси нещо от нея, търси двете ѝ гърди. И като се хване за тях, тури устата си и мълчи. Но до колко време? Това до една, две, най-много три години и най-после майката казва: „Стига толкова, няма повече храна за теб.“ Трето положение: детето трябва да се научи да ходи, да стъпва, да се изправя, да се хване. Пращат го на училище, почва да се учи; стане възрастен на 20, 21, 23 години и в него се пръкне една нова идея: мисли да стане като баща си, като майка си, мисли да си съгради къща. Нито детето, което е излязло из
към беседата >>
77.
Тъй мисля аз
,
НБ
, София, 8.4.1934г.,
за възкресението, много са говорили за оня свят и досега този въпрос не е разрешен, понеже [е] един от възвишените въпроси. Човек трябва да бъде готов, за да разбере какво нещо е възкресението. Той не може да разбере какъв живот може да има извън човешкия живот. Това е непонятно, понеже човек едва разбира. Той едва е разбрал своя живот, как ще разбере един живот извън неговото съзнание? Това е невъзможно, както е невъзможно едно низше животно да разбере живота извън неговия живот. Понеже съществува един абсолютен живот, за който ние нищо не знаем: Съществува друг един живот, в прогресивно проявление. Следователно ние имаме предвид прогресивното проявление на живота. Какво е абсолютното, това е извън рамките на сегашното наше разбиране. Защото, казва, подир 8 дни… Защо не се яви по-рано Христос, а след 8 дни? В 7 дни Бог създаде света. И виждаме, Христос не се яви в седмия ден, но в осмия ден. В първия ден не се яви. Първият ден е Божественият ден, осмият ден е човешкият ден. Седмият ден, според еврейското леточисление, седмият ден е на Бога. Според новото леточисление, първият ден е на Бога, а осмият ден е на човека. Сега, ако вие искате да го сверите със старото леточисление, като извадите от осем седем, [по] старото леточисление, като турите при седемте, ще имате прогресивното проявление на човека. Та, сега, всичките хора, които не може да разберат работите, едно им трябва. Имаш да даваш – тури една единица. Искаш [от] някой човек, който ти дължи от миналото.
към беседата >>
78.
Самоотричане
,
ООК
, София, 7.11.1934г.,
и в обществения, и в частния живот, и всички противоречия във вашия ум и във вашето сърце, се дължат на две причини - на доброто и злото. Някой ще каже: "Ние знаем това." Казват: "Христос е пътят." Хубаво, ако Христос е ходил по един път и вие казвате, че Той е пътят, как може Христос да ходи по един път и Той да е пътят? Христос е ходил по Христовия път. Значи Той е ходил по известен път, а пък при това казва: "Аз съм пътят." Значи Той е пътят, по който вие може да ходите. Вие вземате преносните работи и ги правите буквални. Христос казва: "Аз съм пътят, истината и животът." Какво подразбирате под думите "път", "истина" и "живот"? Сега аз не казвам, че това, което вие разбирате, не е право, но човек трябва да си даде ясна представа, как разбира. Някой казва: "Аз пея добре. Но как пееш? Може да пееш за себе си и да ти е приятно, но излизаш пред хората, и не ти харесват песента. Кое е меродавно сега? Ако ти се харесваш, и хората не те харесват и започват да правят известни критики, че гласът ти няма яснота, мекота и израз, кой е правата страна? Има ли нужда да ви говоря сега за певци? Каква прилика има между певеца и един, който върви по пътя? Единият пее, а другият вдига прах. Този, който обича да пее, не му идва наум, че има някой болен човек. Той пее, повишава гласа си и му се казва: "Млъкнете малко, не ми се слуша, болен съм, не съм здрав." Певецът казва: "Да не се е разболявал." Право ли е това? Тогава и болният казва: "Да не пее." Сега кое
към беседата >>
79.
Помни го
,
МОК
, София, 7.12.1934г.,
само няколко стиха от петата глава на Посланието към евреите, от петия стих до края. Какви качества туряте вие на свободата? По какво се познава свободата? Когато някой обяснява някой предмет, трябва да вземе силните постижения. Свободен е човек да ходи, когато може да пази равновесие и може да се изправи на краката си да ходи. Свободен е да работи физически, кога? Когато може да работи с ръцете, когато ръцете му са свободни. Значи тогава човек може да извърши това, което иска. Свободен е, кога? Когато може да мисли, това, което му е необходимо, или свободен е по сърце, когато може да чувствува това, което е хубаво, което е добро. Някой път може да има известни чувствувания, които идват от един посторонен свят, не от неговата свобода. Яви се някоя болка, тогава ти чувствуваш. Но тези чувствувания не идат по онези закони на вътрешната хармония. Ти носиш нещо не по законите на свободата или някой път може да извършиш нещо не по свободата. Запример слуга си някъде и ти заповядват да извършиш нещо. Стражар си и ти заповядват да биеш някого. Но това не е станало по онези вътрешни пътища, по които свободата се проявява. Сега всички хора искат да бъдат свободни, да не бъдат ограничени от никакви вътрешни и външни условия. Кое е ограничението на свободата? В органическия свят ограничения са болестите. Но във външния свят, в обществото, кое е ограничението на свободата? И кое дава свобода? Има свобода на богатството, на парите − всички искат да бъдат богати. Тогава кое
към беседата >>
80.
Абсолютната и Относителната реалност / Абсолютна и Относителна реалност
,
УС
, София, 9.12.1934г.,
се стремят от една страна да опишат вътрешния живот на човека, а от друга страна – да му дадат известна насока. Те са подобни на книгите, наречени „пътеводители“, които посочват селата, градовете, планините – всички ориентиращи пунктове, през които човек трябва да мине, за да дойде до определената цел. Колкото да са искали да осветят пътищата на човека, тия хора, макар и с голяма опитност, все пак не са могли напълно да им помогнат. Те все са направили известна погрешка. Не е лесно да опишете нещата в такава светлина, в каквато са в действителност. Всичко в природата и живота е подложено на постоянни промени. В света съществуват две реалности: абсолютна и относителна. Абсолютна реалност е тази, която изнася нещата, както са в действителност, както са в ума на Вечното, Неизменно начало – Бога. Относителна реалност е тази, която изнася нещата, както са в умовете на разумните хора, както те ги разбират. От гледището на относителната реалност нещата се менят според епохите, през които минават. За известна епоха някои неща са прави и на място. За друга епоха, обаче, те не са прави и не са на място. За пример, моралът и разбиранията на духовните хора в миналото са били едни, днес са други. Ако си служите с езика на духовните хора в миналото, вие ще станете еднообразни и отегчителни. Моралът на духовните хора в миналото си е служил с отрицателен език: Не греши, не лъжи, не завиждай, не прави зло, не убивай и т.н. Защо да не правиш това? Защото има закон, има
към беседата >>
въобще са се старали да опишат вътрешния живот на човека. Не само да опишат, но да дадат известна насока. Тъй както има такива книги, когато някой пътник пътува, че има книги за пътешественика, показва разните места, думите, градовете, има ли карта. И тази светлина не е лесна. Даже тия хора с такава опитност голяма не са можали да представят работата така ясно, както би трябвало, и правят погрешка. Но понеже всичко в света се мени, има две реалности. Едната – абсолютна и другата – относителна. Абсолютната реалност е тази, тъй както Бог схваща нещата в ума си, вечното, неизменното. И относителната реалност е, тъй както най– разумните хора ги схващат и разбират. Тогава едно противоречие има. Това е за онова, което ние схващаме за пътя. То е относително. То се мени. Може известни неща да се схванат за прави в известна епоха. И след това в друга епоха те стават криви. И действително, когато се говори за духовния свят, ако човек не е внимателен, на човека по някой път му дотяга да слуша еднообразни работи: не прави това, не прави онова, не прави погрешки, не прави така. Все отрицателни неща. Закон има, право има, съвест има, ад има, това–онова, всичко туй. Под думата „грях“, грехът е нещо съвсем неопределено. Той е един резултат. Казват, съгрешил човек. В какво? Една неопределена работа е това. Защото обясняват, че първият човек изял един плод от една ябълка – оттам излязъл грехът. Може би, че е ял. Тъй че грехът е излезнал от яденето. То е едно неразбиране. Че
към втори вариант >>
81.
Най-съвършеният идеал. Песента на малката тревица
,
ООК
, София, 12.12.1934г.,
разликата между един обикновен човек и един поет? Има голямо различие в начина, по който те схващат живота. Поетът схваща това, което обикновеният човек не е сънувал. Когато говори, обикновеният човек ще говори върху неща, които не са съдържателни, нямат смисъл. Той е практичен. А пък поетът ще избере най-хубавите и най-поетичните думи и ще ги нареди, и има смисъл в това, което е написал. Тогава ще извадите следния закон. Вие сте на земята, нали. Всяка една ваша мисъл, всяко едно ваше чувство - нещо написано е, и то ще се представи в един свят. Това, което мислите, това, което е невидимо за вас тук - има и нещо написано. Няма скрито-покрито. И вие може да мислите, че сте много учени, много справедлив, светия, но вашата мисъл е определена. Мисълта е, която определя човека. Чувството е външната страна на човека. Неговата постъпка е външната форма, по която може да се познае човекът. И животът ви на земята зависи от всяка една ваша мисъл, която е изпратена на Небето. Това е вашето богатство. Каквото и да говорят философите, че човек трябва да мисли добре и прочее, мен не ме интересува, че мисли човек добре. Всяка една мисъл, която излиза от човека, трябва да отиде някъде и да свърши работа. И ако свърши работа, тази мисъл е полезна, а ако не свърши, няма никакво значение. И всяко едно чувство, което излиза от човека и свършва работа, е полезно. Животът не е нещо, което ние можем да го създадем. Добрата мисъл не я създаваме ние. Мисълта трябва да отиде в един свят,
към беседата >>
82.
Божественият подтик
,
ООК
, София, 27.3.1935г.,
да има правилни възгледи. Човек не се ражда с правилни възгледи, но после ги придобива, после ги намира. Детето се ражда с известни възможности, но после добива, после се научава да говори, после се научава на какво и да е изкуство. Апостол Павел казва, че докато човек е в тялото, е далеч от Господа, понеже нуждите на тялото се различават, донякъде не съвпадат с ония стремежи, които човешката душа има. Човешката душа. Какво нещо е човек? Какво нещо е душата? Ние казваме „човешка душа", „животинска душа" - това са понятия неопределени. Ние казваме, че човек трябва да има добра къща, да си има известни постижения. Защо ви е една хубава къща? Ще бъдете по-здрав. Защо ви е добра храна? За да бъдете по-здрав. Здравата храна има отношение към тялото. Казваме: трябва да дишаме също, за да сме здрави. Казвам, ако имате една хубава къща, ще се ползвате. Зависи много в каква къща живеете, за да сте здрави. Ако живеете в една бедна къща с много малки прозорци, ще бъдете лишен от ония блага, които светът съдържа. В това тяло, в което човек се намира, няма всичките удобства, не е още съвършено, за да се ползва от всичките блага, които животът съдържа. Вие обичате да пеете. Казва ви някой: „Като знаеш да пееш, какво ще придобиеш?" Или можете да рисувате. Казват ви: „След като рисуваш, какво ще придобиеш?" Или като спиш, какво ще добиеш? Или като ходиш, какво ще добиеш? Или като говориш, какво ще добиеш? Или като ядеш, какво ще добиеш? На всички тия въпроси можете да дадете
към беседата >>
83.
Двете силни точки
,
ООК
, София, 10.4.1935г.,
пътници, които чакате последният трен да тръгне. От какво произтичат противоречията в живота? Когато човек държи две противоположни мисли или две противоположни желания, ражда се едно трето състояние. Противоположностите, това са състояния не за децата, но за най-умните хора в света. Някой път вие си играете с тия състояния и не можете да ги издържите. Децата не трябва да си играят с тях. У вас има желание хората да говорят за вас. Било е време, когато не ви е идвало наум да говорят хората за вас. Но сега няма някой, комуто да не е идвало наум да поговорят хубави работи хората за него. Една майка казва на сина си: „Синко, няма да станеш човек. За тебе никой нищо не говори." Един ден той се напил, направил голяма пакост и вестниците писали за него. Синът казал: „Виж, мамо, заговориха. Вестниците пишат за мене." Това са сравнения. Много пъти ние привеждаме един пример, втори, трети, четвърти. Примерите обясняват, но трябва една философия на живота. Имате едно неразположение на духа и не можете да се освободите от него. Може да сте много набожен човек, може да сте много добър човек, но имате едно неразположение. В дадения случай вие изучавате геометрия и казвате така: две линии, които се пресичат, образуват един ъгъл. Обаче това може да е една перспектива. Ако две успоредни линии вие ги турите в пространството, то те някъде ще се пресекат - ще изглеждат, че се пресичат. Тогава вие имате една крива представа за тия две успоредни линии. Гледате на тия две линии от
към беседата >>
84.
Развързано ще бъде на небето
,
НБ
, София, 14.7.1935г.,
върху думите: „Развързано ще бъде на небето“... Това е последният резултат. За да се разбере последният резултат, трябва да се има предвид предшедствуващето. Казва се в стиха, че каквото е вързано на земята, ще бъде вързано на небето и каквото е развързано на земята, ще бъде развързано и на небето. Казано другояче: Каквото е вързано в човешкия живот, ще бъде вързано и в Божествения, небесния. И каквото е развързано в човешкия живот, ще бъде развързано и в небесния. Има един научен въпрос, според който спасението на човека седи в правилното разбиране. Правилното разбиране произтича от една наука, която хората тепърва почват да проучават. Учението както сега го разбираме, не е във външната страна, не е само в неговата теория. Има известни изкуства, които теоретически не можеш да изучаваш. Запример, теоретически може да се изучава пеенето, но човек трябва да пее, за да стане добър певец. Ти може да си свършил няколко музикални академии и пак да фалираш в себе си. Ти може да не си свършил никаква музикална академия и пак да бъдеш първокласен певец. Но ако учиш при това положение, учението ще придаде на дарбата, която имаш. Следователно, дарбите, които са дадени на човека, могат да се развият само при едно външно усилие от негова страна. В природата има два момента на учене: Единият момент е на Провидението, когато Бог работи върху нас. Това хората приемат по един или по друг начин и различно го определят. Другият момент е, когато сам човек работи върху себе си,
към беседата >>
85.
Новораждане
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 14.8.1935г.,
спра върху думата „новораждане“. Да се роди човек изново значи да се роди от Духа. Да се роди човек от Духа, това е ново положение за човешкото съзнание. Житното зърно може с години да седи в хамбара и да запази същата форма, каквато първоначално е имало, но при това положение то няма да разбере какво представлява светът от себе си. Значи житното зърно трябва да излезе от хамбара, да се посади в земята, за да влезе в съприкосновение със светлината, топлината, въздуха и водата. По този начин то ще прояви своя вътрешен живот, ще започне да расте и да се развива. Растенето е общ процес за всички същества. За човека, обаче, растенето е обусловено от развитието на неговото съзнание. Като изучавате растителното царство, ще видите, че растенията не се раждат както съществата от животинското царство, но поникват, растат и се развиват, като минават едновременно през външни и вътрешни процеси, през големи изпитания и несгоди. Преди да се роди и човек минава през такива процеси. Раждането се предшества от ред вътрешни процеси. Които не разбират разумните закони на природата и това, което Първичната Причина е създала, те се обезсърчават, понеже не могат да намерят благото, щастието в живота. Те търсят щастието там, дето не съществува. Може ли житното зърно да намери своето благо в хамбара? Колкото години да седи в хамбара, то ще остане затворено, ограничено за света. Там то се намира при външни благоприятни условия, но тия условия не могат нищо да му придадат. Житното зърно
към беседата >>
86.
Когато беше по-млад
,
НБ
, София, 15.9.1935г.,
Думата млад, това значи богат човек. Старостта, това е сиромашия. Здравият човек – това е богат човек; болният човек – това е сиромах човек. Умният човек, това е богат човек, глупавият човек, това е сиромах човек. Определени дефиниции! „Когато беше по-млад“. – Когато беше по-млад разполагаше с известни суми, ходеше, където искаше. Като остарееш, като не разполагаш с никакви средства, ще ходиш при този, онзи банкерин, тогава ще ти налагат високи лихви – ще плащаш по 10, 15, 20, 25, 50 на%. Животът ти ще се влоши. Младостта е привилегия, която Бог дава на всеки човек. Няма човек в света, който да не е бил богат. Ако вие кажете, че не сте били богати, не сте справедливи. Ако сега сте сиромаси, сиромашията зависи от вас. Младостта е от Бога, старостта е от човека. Затуй в небето има само за чешит има 24 старци. Всичките други са млади. Тъй казва Писанието, че само 24 старци има. А пък на земята е пълно със стари хора. Има три възрасти: млади, възрастни и стари. Има една трета млади хора, една трета възрастни и една трета стари. Бедните хора са значи, които уповават на богатите. По някой път младите не се интересуват от старите. Отвличаме се от въпроса. Младостта има една външна страна. Той гледа лицето да е красиво, свежо, мускулите да са загладени, гръбнакът да е изправен. Погледнеш, може да направи нещо. В стария става отслабване на неговите мускули, на неговите нерви, изгубил си капитала и той стане на френската буква s. Най-после се обърне на една
към беседата >>
87.
Буря голяма. Горделивият и тщеславният / Развълнуваното море
,
УС
, София, 29.9.1935г.,
които човек има още да учи. И много неща има, които човек не е опитал. Хората имат известни добродетели, които не са ги опитали. И често човек не може да оцени какво нещо са добродетелите. Един прост пример: Тук един наш брат среща един млад господин, носи един далекоглед, хубаво изработен, може би струва 5–6000 лева. Този разбира, казва: „Колко искаш заради него?“ – „Е, евтино ще го продам, [за] 150–160 лева ще ти го дам.“ – „Хубаво.“ Понеже малко опитен човекът, той се усъмнява, казва: „Дай си картата! Да не би да е краден?“ Изважда картата си. „Ами как, продаваш ли го?“ – „Продавам го.“ Изважда, дава го – разглежда го. „Хубаво.“ Казва: „Откъде ти се падна?“ – „Е, баща ми беше офицер, моряк, морски, в морето.“ Далекогледът – много чист, хубав, увеличава 18 пъти. Пита този: „Защо продаваш този бинокъл, далекоглед на баща си?“ Защо го продава за 170 лева? Умно ли е? Не е от много умните. Нищо повече. Та, сега вие ще кажете: „Глупава работа, не го е продал колкото трябва.“ Та, често и хората продават и своите добродетели много евтино. Някъде баща му употребил една добродетел, а той никога не е употребил, не е използувал тази добродетел и ще [я] продаде някъде евтино. Сега този, който го е купил, той може да го продаде най-малко за 2000 лева. Ето една печалба, един гешефт търговски. И казват: „На някои хора им върви.“ И казва този същият господин: „Ето, един ден вървя до едно място“, вижда един уред, който, да се направи, тук да го купиш, от странство, ще
към беседата >>
88.
Огънят на пречистването. Едно добро / Огън на пречистване
,
УС
, София, 1.12.1935г.,
на духовния живот, което аз наричам ревматично състояние. Един мускулен ревматизъм има, който сковава краката на хората, да не могат да се движат. Като рече да се подвижи, боли го. Крак го боли, ръката го боли, навсякъде, та не смее да се помръдне. Той е подложен на известни правила. И като рече да се върти, особени, класически маниери има – маниери на ревматизъм. И пита: „По кой начин да се мръдна? Как да мисля?“ Ревматизъм. Ти имаш ревматизъм – всичките правила ще ги спазваш. Ако го нямаш, ще се въртиш тъй, както искаш. Та, сега считат: както искаш. Не може както искаш, но тъй, както ревматизмът иска. Ревматизма създадохме ние, а онова, здравословното състояние е от Бога. Та сега, ще гледате да се освободите от вашия ревматизъм, от мускулния ревматизъм. Аз го наричам класически ревматизъм на движението. То е етикеция в мисълта, етикеция на чувствата: тъй да седи човек, човек седи, размишлява какви ще бъдат резултатите. Какви ще бъдат резултатите? Ако аз полея един човек с чиста вода, здравословно е. Само дето капне една чиста капка вода, тя носи живот без разлика. Всякога чистата вода носи благословение. А калната вода, дето капне, влошеви работата. Там въпросът е друг. Там остават лекета. Ако мислиш чисто, няма да мислиш за никакви правила. Мисли и не бой се! „Ама, какво ще стане?“ Ти говори истината, дето падне, то ще изникне. Не мисли за последствията. „Ама какво ще стане?“ Ни най-малко няма какво да мислиш. Ако словото ти не носи Божественото,
към беседата >>
89.
Естественият език – музикалният език
,
ООК
, София, 25.12.1935г.,
че мисълта трябва да бъде логична, свързана. Думата свързана – и на български, и на английски, и на френски – не е на място, в случая не изразява това, което трябва. Мисълта не може да бъде свързана. Щом кажем, че нещо е свързано, ние подразбираме, че то е ограничено, а мисълта трябва да бъде свободна. Но как може да бъде човек свободен и при това да бъде свързан? В този случай, като казваме свързана, ние разбираме, че мисълта трябва да бъде логична, трябва да има логика. В нашия свят ние говорим логично, но това е относително. Например, когато броиш, не можеш да минеш изведнъж от едно към три, ще трябва да минеш през 2. Или, ако си в един едноизмерен свят, живееш в една точка, ти не можеш от едноизмерния свят да издигнеш перпендикуляр към триизмерния, трябва първо да минеш през двуизмерния. Но това са неразбрани работи – едноизмерен, двуизмерен, триизмерен свят... Когато отидете в Англия, ще ви питат: "Do you speak English?" Англичанинът ще отговори: "Yes, I do." В България ще ви попитат: "Говорите ли български?" А как ще отговори французинът, когато го питаш дали знае да говори на еди-кой си език? По време на Севастополската война един французин спира един българин, във Варненско някъде, и му разправя нещо на френски. Българинът казва: "Говори ми на свят, за да те разбере човек!" Французинът направил с ръка изпърво кръг и дупка – нещо като съд, после си спуснал показалеца на едната ръка надолу и с другата ръка правел движение, като че дои. Онзи му
към беседата >>
90.
Трите плода
,
ООК
, София, 8.1.1936г.,
мисъл на миналата лекция? ("За радостта и скръбта. Скръбта е къс предговор на радостта. Правилно ядене, правилно да се върши всичко друго: мислене, чувстване, постъпване. През очите на всички ни гледа Бог. Да бъдем като добрия син на Бога.") Песента "В начало бе Словото". В живота има неразбрани работи, от които произтичат много недоразумения. Ако падне една малка шушка в окото на здравия човек, той започва да чувства болка и веднага изгубва всичкото си настроение. Или ти излезе пришка на езика и не знаеш причините; или влезе в ума ти някоя малка мисъл, която те безпокои; или някое чувство се появи. Малките работи често нарушават онзи вътрешен мир, който съществува в човека. Всинца вие имате по едно верую. Все вярвате в нещо. Човек в обикновения живот има обикновени вярвания; в необикновения живот, при необикновените условия, има вече други вярвания. Щом си богат, имаш едно вярване, щом си сиромах, имаш друго вярване, щом си учен – трето. Във всяко едно положение имаш особено вярване. Младият си има особена вяра, старият си има съвсем друга вяра – различават се. Господарят има едно верую, а слугата – друго. Дето казват, че всички хора имат едно верую, то повидимому е така. Не е лошото в това, че всички хора имат различно верую. Всички сте учили в отделенията какво нещо е точка. Истинската точка не заема никакво пространство, тя е безпространствена. Но ние, за да я направим понятна, туряме на листа една малка точка, която заема известно пространство. На пръв
към беседата >>
91.
Едно ви трябва
,
ООК
, София, 15.1.1936г.,
отличава един човек? Говори се за култура, говори се за просветен човек, за непросветен човек, за човек, който има знания и който няма знания. Когато казвате за някой, че няма знания, това значи, че той е с много обикновени познания. Всъщност, няма човек, който да мисли, че не знае. Всеки човек мисли, че знае. У вас се зараждат разни състояния; много пъти сте скръбни, но не можете да си дадете философски отчет за причините. Ставате сутринта и сте неразположени духом – това е един научен предмет. Какво е това неразположение? Каква форма ще му дадете? Например, като кажем "вълк", той си има външна форма; като кажем "мечка", има си външна форма. Същото е за заека, змията, коня, птицата. Как ще обясните, какво нещо е неразположението? Нещо, което чувстваме и не можем да си го обясним. Всяко неразположение си има някой предмет, който го е произвел. Гладният е неразположен при отсъствие на хляб - понеже хлябът го е напуснал, разсърдил се е, той е неразположен. Казва: "Не трябваше да си отива хлябът, трябваше да седи тук." Щом дойде хлябът, той веднага става разположен. Замине си водата – ти си неразположен. Замине си светлината – ти си неразположен. Те са елементарни работи. Значи, неразположението се дължи на някакво отсъствие. Вие казвате: "Тези работи са прости! Сега – големите работи." Но големите работи са направени все от малки работи! Дебелите въжета са направени все от тънки. И една дреха, която вие шиете или плетете, тя е направена все от малки завъртулки. И
към беседата >>
92.
Служене и прислужване
,
ООК
, София, 4.3.1936г.,
върху темата, какви трябва да бъдат отличителните черти на всеки човек. Да кажеш няколко думи за човека, то е все едно да му кажеш „Parlez-vous francais?“ на френски език или на английски „Do you speak English?“, или на български „Говориш ли български?“ Като кажеш „parlez“, зад „parlez“ има нещо. Човек има слаби страни. Човек е едно дете, което се занимава с несъществени работи. Най-първо човек се занимава с неща, които не са съществени. Човек започва с несъщественото и дохожда до същественото. Запример най-първо той започва с плач. Защо плаче, и той не знае. После започва с яденето, и не знае защо яде. Започва с дишането, и него не знае. Чеше се по главата, и него не знае защо прави. Прегръща този-онзи, и него не знае. Казват, че детето прегръща майка си, защото е негова майка. Но когато се дави някой и се хваща за дърво, питам, това майка ли му е? Някои казват: „Да, този го обичаме и да го прегърнем.“ Отчасти е вярно това. Пазете се от криви крайни заключения. Казват: „Така е писано.“ Но както го разберете. Някой прегръща майка си, някой прегръща дървото или някой камък, някой прегръща чашата. Това са сравнения, чрез които се определя коя е права мисъл. Правата мисъл е път, по който човек трябва да върви. Сега може да се даде едно възражение. Казвам, всички вие вървите по правия път, но знаете ли колко често човек се отклонява от правия път? Вземете следния пример: да ви представя едно малко дете ангелче, едно малко момиченце или момченце. Тези ангелчета
към беседата >>
93.
Абсолютна справедливост
,
УС
, София, 8.3.1936г.,
разбиране, което тепърва трябва да изучавате. Малкото дете разбира нещата като дете. Като стане 10-годишно, то напуща детинското, но и това положение не е последното. Като стане на 20 години, ще има други разбирания. Като стане на 30, на 40, на 50, на 60, на 100 и на 120 години, разбиранията му за живота ще бъдат съвсем други. Някои от вас още сте с детинските си разбирания. Като дойдете до едно положение, постоянно повтаряте, но какво сте научили от това повторение на нещата? Току се запитвате: „Парле ву франсе?“ Или: „[Ду ю] спийк инглиш?“ Или: „Говориш ли български?“ И отговаряте: „уи“, или „йес“, или „да“, според езика, на който ви питат. (Parlez-vous français? (фр.) – Говорите ли френски? Do you speak english? (англ.) – Говорите ли английски? oui (фр.) – да; yes (англ.) – да.) Това е само за изяснение. Един проповедник проповядва на публиката, като че говори нещо ново, но и той сам е толкова невежа, колкото и обикновените хора, които го слушат. Той взел един стих от Евангелието и говори, говори, и той сам не разбира. Така и учените понякога декламират нещо, което и те сами не разбират. Един испански поет декламирал едно стихотворение пред една публика. Публиката го запитала: „Какво искаш да кажеш с това стихотворение?“ – „И аз сам не зная. И аз сам не зная, така го научих.“ Запитали автора какво иска да каже с това стихотворение. Той казал: „И аз сам не зная, така го написах, по вдъхновение.“ Запример вие произнасяте думата „кон“ на български език. Какво
към беседата >>
94.
Качества на мисълта
,
МОК
, София, 10.4.1936г.,
думата точна мисъл и права мисъл? Какво разбирате под думата дълбока и широка мисъл? Човек, който не вижда външните неща, може ли да види вътрешните? После, по какво се познават процесът на събирането и процесът на умножението, процесът на изваждането и процесът на делението? Ако ви запитам така: „Туй, което се събира, може ли да се дели? Туй, което се умножава, може ли да се изважда?“ В обикновеното събиране не може да го делите. Може ли да го делите? – Може. При обикновеното деление може, но в природата туй, което се събира, вие никога не може да го делите. И от туй, което се умножава, вие не може да извадите нещо. А което се умножава, може да го делите. Което се събира, може да го изваждате. Което изваждате, може и да събирате. Което се дели, може и да се умножава. Сега вие ще застанете на това, което разбирате. Точна мисъл. AA това е точната мисъл. Точната мисъл е мисъл, която изхожда от едно място. Правата мисъл е само, която може да се движи само в една посока. Да допуснем, в дадения случай вие имате една идея в себе си. Какво може да се постигне най-първо с една идея? Имате една мярка, с която мерите. Как ще поставите мярката, как ще я турите в действие? Премервате, вие ще вземете праволинейното положение, ще измерите веднъж, два пъти може ли да мерите едно и също нещо? Във физическия свят може да го мерите два пъти, в Божествения свят може да го мерите само веднъж, два пъти не може да го мерите. Щом едно нещо се повтаря два пъти, то не е право. Сега
към беседата >>
95.
Увеличаване и размножаване
,
МОК
, София, 24.4.1936г.,
положения на миналата лекция? Направихте ли опит за сядане? Питали едно малко дете от какво произлиза думата „даскал“. – „От дъска, господин учителю.“ Даскал, то не е българска дума, тя е гръцка дума. Какво разбирате под думата „сядане“? За пример, в съдилището съдията, като дойде, сяда на съдийското място, а подсъдимият на какво сяда? Подсъдимите прави седят? Значи съдията има право да седне, а подсъдимият, ако му позволят. Сега в живота, колко пози има? Човек може да ходи? Вземете растенията, те най-първо се учили с главата надолу, краката нагоре. Значи, по земята са ходили с главата. Корените на растенията са главата, а краката са нагоре към слънцето, пък главата надолу. След туй животните се научили да пъплят хоризонтално на земята, да ходят, а човек се изправил, коригирал онова положение на растенията. Значи той се обърнал перпендикулярно с главата нагоре към слънцето, а краката към центъра на земята. Има обратно движение, обратно разбиране. Растенията се стремят към центъра на земята, понеже там живеят. Дали са всичките мисли, всичкия живот към центъра. Човек изменил своите възгледи. Сега как ще обясните вие, кои са причините, които са заставили човека да измени своите възгледи, своята философия? Коригирайте един факт. Факт е това. Как ще го изясниме да ти стане ясно на тебе, да разбереш ония външни причини, които заставили растенията да растат надолу, а човек нагоре, пък растенията [животните] да ходят хоризонтално? Та, всичките хора се намират в
към беседата >>
96.
Тайни и откровения
,
ООК
, София, 6.5.1936г.,
една ясна представа за света. Казвам: една ясна представа, за да не се заблуждавате. Тъй както изучавате сега света, има мисъл, чувство и движение. Три са. Мисълта дава форма, направление на нещата, чувството – съдържанието, а движението – това е облеклото, без което не може. Но облеклото в природата играе важна роля. Гледам упражненията. Трябва да се коригират. Тъй както правите упражненията, вие губите голяма част от енергията, която можете да придобиете. Вие едва ли използвате една десета от енергията, която ви се [дава]. Всичко се прахосва. Защото в тия движения има движения на растения, има движения на животните, има движения и на човека. Те са така свързани и преплетени в живота. Казвам ви. Казвам, в гимнастиките трябва да се възстанови първоначалното движение. Има един външен свят човешки, има и един вътрешен свят човешки. Има един външен свят Божествен, има и един вътрешен свят Божествен. Казва: "Слушай вътрешното." Но и във вътрешното човешко има заблуждение. Колкото във външния човешки свят има заблуждения, толкова и във вътрешния човешки свят има заблуждения. Аз уподобявам външния човешки свят на позлатен, отвън е позлатен. Когато дойдат големите страдания, изтрива се позлатеното. Божественото и отвън е златно, и отвътре е златно. По това се отличава. Казвате: "Вътрешното." Кое човешкото? Човешкото без разлика, и външното е, както вътрешното. Ако е вътрешен човешки свят, е право, но и външният Божествен свят ако е, пак е право. Та казвам, в
към беседата >>
97.
Навреме
,
ООК
, София, 2.9.1936г.,
да се види маловажна, но една въздишка много струва. Човек, като въздиша, изправя много работи. Вземете – вие всички знаете да смятате, нали – вземете едно число с десет цифри. Едно число с десет цифри представлява известна материя. Можете ли да си представите нейната тежест? Веднага да я изчислите? Тая материя трябва да се пренесе от едно място на друго. И колко хора трябва да я пренесат? Или ако вземете вие за себе си: колко милиона години ще ви трябват, за да я пренесете от едно място на друго. Сега за сега учениците се занимават с много прости задачи. 5 + 5 колко правят? („Десет.“) 5 – 3 колко правят? („Две.“) Да кажем, че имате тия числа: - 6 + 5 : 7 х 9 Сега, кои са тия закони, които заставят числото да се мени? Да кажем, че извадите едно число от друго. Те са прости числа. Някой път можете да извадите един човек. Като извадите един човек от къщи, какво става? Вие ще кажете: това са обикновени работи. Излязъл от къщи. Но някой път като го извадите от къщи, образува се цял един процес. При този случай трябва ви сега знанието да предвидите. Да кажем, като извадите някого, какво ще стане след една година, след две години или след три, четири или пет години? Ако извадите една въшка от главата, какво ще стане? Ще се освободиш от едно нещастие. Питам сега: ако турите една въшка на своята глава, колко въшки ще се родят от тая въшка на твоята глава? За пример твърди се, че във вълка не могат да стоят някои паразити, във вълчата кожа. Но овцата, чиято вълна е мека,
към беседата >>
98.
И доведи тука сиромасите, и клосните, и хромите, и слепите!
,
НБ
, София, 3.1.1937г.,
отношение е изкуство. Понякога хората искат да кажат, че живеят. Те говорят за онова вътрешно съдържание – за щастието. Те търсят щастието. Има едно противоречие в техния живот, вследствие на което те казват: „Ние не живеем добре.“ Когато човек казва за себе си, че не живее добре, това значи, че той не е щастлив. А щастието подразбира един идеален живот, при който всички условия са хармонични, няма никакви нужди. Всичко, каквото човек иска, ще го намери в този живот. Обаче животът на Земята не е такъв. Даже и онези, които имат най-много, и царете, все пак им липсва нещо. Може би външни работи да не им липсват, но вътрешни, органически – все им липсва нещо. И царят има свои разстройства, и той боледува като обикновените хора. Сега казвате: „Какво е говорил Христос? Каква е била Неговата мисия? Какво е донесъл на света?“ Когато хората съгрешиха, това бяха децата – те съгрешиха. Умът не беше още дошъл в света, нямаше го още. Този ум, който сега хората имат, Адам го нямаше на времето си. Тогава Адам нямаше този ум, това съзнание, за да може да различи кое е приятно и кое – не, кое е право и кое – не. И сега хората, като говорят, като философствуват, понякога тяхната философия мяза на декламиране – като когато декламират чужди стихотворения. Те вземат едно чуждо стихотворение и го декламират хубаво. Обаче философията, истинският живот, няма нищо общо с декламацията. Това не е още живот. За пример, някой казва: „Аз искам да живея добре.“ Това е декламиране. „Аз искам
към беседата >>
99.
Светът на духа, на душата, на ума и на сърцето
,
НБ
, София, 10.1.1937г.,
кратък, понеже времето е студено. Мнозина казват, че отрицателната страна на живота няма смисъл. И затова те казват: „Аз не искам да бъда виден, не искам да бъда невежа, не искам да бъда болен“ и т.н. При това болните хора са условие да могат лекарите да се прославят. Ако Лазар не беше умрял и Христос нямаше да се прослави. От 2000 години насам още се говори за това, което Христос е направил с Лазара. И Христос познава този факт, затова казва: „Добре, че не бях при Лазара, за да може Бог да се прослави. Това е за славата Божия.“ Това е за слава Божия, за онези, които могат да направят нещо, които могат да превърнат лошите условия в добри. Ако имаш знания, това е едно условие вече. Но човек мъчно може да познае при какви условия живее. Човек винаги крие своите недостатъци, своите погрешки. Той крие недостатъците си съзнателно и изнася своите добри черти. Това е свойство на всички органически същества. И за да се яви някакъв недъг у човека, за това се изискват специални условия, извънредни условия. Сега ще ви приведа един анекдот, който е станал някъде, дали в България, в Англия, в Америка, или другаде някъде не е важно, все е станал някъде. Един млад момък, който имал черни очи, се оженва за една млада мома със сини очи. Те живеели много добре, без да си знаят недостатъците. Една вечер били на представление и след това се отбили в един локал да пийнат нещо разхладително, някакво питие. Върнали се у дома си доста уморени. Загасват лампата и лягат да спят. Но за
към беседата >>
100.
Да сторя
,
НБ
, София, 31.1.1937г.,
спра само върху две думи, които вие ще намерите някъде из Писанието: „Да сторя!“ Англичаните имат една дума, която също така се произнася – story. Тя означава „приказка“. Българите пък казват: „Е, стори го вече.“ Англичаните казват: „стори“ [story], което означава „приказка“, „разказ“. Като наблюдавам съвременния свят, виждам, че светът никога не е бил така удобен за наблюдение, както сега. Като се вземе предвид миналото на Земята, миналото на Слънчевата система, вижда се, че никога не е имало по-удобен момент за наблюдение, както сега. Сегашните хора правят големи погрешки, че не наблюдават. Те наблюдават дребните работи. Не трябва да се наблюдават дребните работи, но работите на природата. Това, което природата е направила, е ценно. Всичко има в природата. Всичкото богатство, всичкото знание, което търсите, всичко ще намерите в нейните библиотеки. Нейните библиотеки са пълни с най-хубавите книги на видни поети, философи, учени, скулптори, музиканти, художници, алхимици. Каквото пожелаете, всичко ще намерите в библиотеките на природата. Там алхимиците превръщат желязото в злато. Там учени, лекари търсят начини как да се справят с различните болести. Всичко има в библиотеките на природата. Но там има следните надписи: „Човек, на когото краката не са чисти, да не влиза в библиотеката на природата. Онзи, на когото сърцето не е топло, да не влиза в библиотеката на природата. Който има някаква мрежа на очите си, да не влиза в библиотеката на природата.“ Той трябва да
към беседата >>
101.
В начало бе Словот
,
НБ
, София, 14.2.1937г.,
това е разумният акт, който твори. Под думата „Слово“ разбираме пробуждане на разумния акт в света, който създава цялата вселена. За да се разбере този процес, човек трябва да съпостави срещу него контрасти. Контрастите се заключават в противоположностите. Противоположностите съдържат някои неща, а някои не съдържат. За пример, предназначението на рибата е да плава в морето, на птицата – да хвърка във въздуха, на коня, на млекопитаещото – да бяга, а на човека – да мисли. Обаче човек знае и да плава. Той е направил парахода, с който може да плава повече и от рибата. Той е направил аероплана, с който днес хвърчи повече и от птицата. Човек може да бяга повече, отколкото конят бяга. Най-после, човек мисли повече и от рибата, и от птицата, и от коня. По какво се отличава един човек от друг? По своята разумност. Той може да има качествата на рибата, той може да има качествата на птицата, той може да има качествата и на коня, но щом дойдем до човек, ние влизаме вече в друго едно царство. Съвременните хора са дошли до едно положение, отдето животът им трябва да се обновява. Обновата е потребна, понеже половината от човечеството остаряват и умират. Какво да се прави с тези хора, които умират? Виждаме човек със знание и с мъдрост, но един ден умира и ние не можем да се ползуваме от неговото знание и мъдрост. И след тях идват онези, които сега трябва да се учат. Колко труд, колко време трябва да се иждиви за тях. Какво виждаме в света? Че от дълги векове и досега
към беседата >>
102.
Степените на Любовта
,
УС
, София, 4.4.1937г.,
трябва добре да запомните. По някой път вие забравяте нещата. От невидимия свят, Божественият Дух знае, защо забравяте. Някой път човек е разсеян. Разсеяните хора нямат определена цел, един определен път. Разсеяният човек се лута Навсякъде. И той е човек, който загубил нещо и го търси. Лута се насам - натам и само гледа. Всякога може да си създаде една мъчнотия на себе си. Аз съм ви дал онзи пример за онзи български абаджия, който не се отнасял добре със слугата си и каквото имал хубаво за ядене не давал на слугата си, а на него давал най-простото, каквото останало, боб му давал. Един ден слугата искал да даде един урок на своя майстор. Понеже той работил при един български чорбаджия и му казва: Моля ти се, моя господар по някой път го хваща една лудост, та ако видите, че той почне да се оглежда насам нататък, дръжте го тогава да не направи някоя пакост. Дошъл господарят му и почнал да крои, но не могъл да намери напръстника си, почнал да се оглежда насам-натам, а слугата му скрил напръстника. Чорбаджията хванал господаря му и казва слугата: Ти ще ядеш ли печена кокошка сам, а на мен ще даваш да ям боб и ще казваш: Моя слуга не яде печена кокошка, само аз ям печени кокошки. Та искам сега вие да ядете печените кокошки. Аз не съм против печените кокошки. Ако печената кокошка представлява един велик закон, може да ядете от него, но ако печеното месо представя една развалена храна, не ви препоръчвам да го ядете. Онова, което ще ви говоря, то е написано на листата
към втори вариант >>
103.
Стана невидим
,
НБ
, София, 2.5.1937г.,
когато нещата станат видими, са реални, а когато са невидими, са нереални. Обаче ние виждаме, че когато учениците видяха Христа и съзнаха, че това е бил Той, реалността изчезна, Христос стана невидим. За да разбира реалността, човек трябва да има знание. Реалност е това, което можеш да провериш във всички положения. Човек разбира реалността, когато може да се справи с всички мъчнотии. Когато не може да се справи с всички мъчнотии в живота си, човек отчасти познава нещата. Това, с което човек не може да се справи, птиците се справят. Това, с което човек не може да се справи, рибите се справят. Обаче това, с което рибите се справят, а човек не може да се справи, ни най-малко не показва, че човек седи по-долу от рибите. И това, с което птицата се справя, а човек не може да се справи, ни най-малко не показва, че човек седи по-долу от птицата. Сега е много мъчно да се говори на хората. Защо? – Защото всички хора имат свои определени възгледи. В каквато област и да влезеш, все ще се намериш в едно противоречие. Ако влезеш между религиозни хора и зачекнеш техните вярвания, веднага ще се намериш в едно противоречие. Ако засегнеш въпроса за Христа, и там ще се намериш в едно противоречие. Ако влезеш между учени хора и засегнеш някой въпрос, и там ще се намериш в едно противоречие. Ако не знаеш как да се справиш, и в музиката, и в изкуството да попаднеш, все ще се намериш в едно противоречие. Често слушате хората да критикуват някоя картина, че еди-къде си имала една
към беседата >>
104.
Стани
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 23.7.1937г.,
си: Издяла седемтe свои стълбове". Този стих не е преведен точно според оригинала, а всяко изречение, и всяка дума губи или придобива нещо от себе си, в зависимост от точността на превода, от една страна, и от произношението – от друга. „Мъдростта съгради дома си". Съграждането на дома подразбира раждане на човека – начало на неговия живот. Поставянето на седемте стълбове представя учението на човека. Това е едно от обясненията на дадения стих. Обаче, има още много форми, образи, начини, чрез които този стих може да се обясни. Той се разглежда като формула, която крие в себе си известно съдържание. Следователно, да съградиш своя дом, това значи да съградиш тялото си със своите седем стълба: два крака и две ръце – четири стълба; очи, уши и уста – три стълба. На тези седем стълба се крепи великото здание – човешкото тяло. Мнозина се спират върху устата на човека като важен уд, който изпълнява две главни функции: чрез устата човек се храни и чрез устата – говори. Според нас, това, което се отваря и затваря, за да приеме храната и да я сдъвче, още не може да се нарече уста, но врата. Устата е онзи уд в човека, който предава разумното слово. В този смисъл, за човека е важно разумното слово, което излиза от него, а не самата врата. На същото основание, за човека не са важни толкова неговите очи, които чрез клепачите се отварят и затварят и възприемат впечатления от външния свят, но разумното виждане на нещата, разумното съзнание, което възприема само
към беседата >>
105.
Основните тонове
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 25.7.1937г.,
Христос взима лозата като символ на нещо. Човек дълго време трябва да изучава живота на лозата, за да разбере дълбокия символ, който Христос е вложил в нея. Човек дълго трябва да изучава хляба, за да разбере, какви енергии се крият в него. Без вътрешен опит на нещата, човек никога не би разбрал техния смисъл, нито би могъл да си състави истинско понятие за тях. Христос казва още: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето". Тази идея е напълно разбрана за човека, защото той сам си прави хляб и знае, каква е цената му. Той знае, че без хляб няма живот. Съвременните хора казват, че разбират живота, че разбират нещата. – Как ги разбират? Едни ще кажат , че те мислят за живота, за явленията в природата по един, или по друг начин. Други пък ще кажат. че чувствуват нещата. Трети ще кажат, че разбират нещата, само когато ги приложат. Според мене, обаче, не е вярно това, което човек само мисли, само чувствува или само върши. Ако човек мисли нещо и счита, че така и Бог мисли, той не е прав. Ако човек чувствува нещо и счита, че и Бог чувствува по същия начин, той не е прав. Ако човек върши нещо и мисли, че и Бог върши същото, той не е прав. Абсолютно верни и истинни неща са ония, които и по мисъл, и по чувство, и по действие са съгласни с мислите. чувствата и постъпките на Първата Причина, на Великия принцип на живота. Не е вярно, запример, когато бащата казва на сина си, че го е хранил. Ако бащата, наистина е хранил сина си, тогава, кой е хранил бащата? Ако учителят казва, че
към беседата >>
106.
Разбиране и съзнание
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 1.8.1937г.,
в реалния свят, вследствие на което засега те не могат да го изучават идейно. Всички погрешки на хората стават по причина на несъответствието, което същестува между идейния и реалния свят. Като знаете това, не се сърдете на сърцето си,''' !!!''' на реалния свят, който ви заставя да се храните. Мнозина казват, че животът щял да бъде по-добър, ако яденето не същестувало. – Ако яденето не съществуваше, с какво бихте го заместили? Наистина, от яденето произтичат ред несъответствия в живота, но с какво може да го заместите? Засега яденето е най-голямото добро на земята, а за невидимия свят – най-голямото зло. Без ядене животът на земята щеше да бъде по-лош, отколкото е сега. Чрез яденето ние се възпитаваме, пресъздаваме. Без ядене физическият живот на хората щеше да се прекрати, а с това заедно щеше да спре и неговата духовна еволюция. Значи, човек трябва да яде, но той трябва да знае, как да яде и защо да яде. Той трябва да яде, за да обича хората. Ако яде добре, той ще ги обича правилно; ако не яде добре, той не може да ги обича правилно. Ако храносмилателната система на човека не е в пълен порядък, той няма да се храни добре. Щом не се храни добре, той всякога ще бъде неразположен кьм хората, към всичко, което го обикаля. Той няма да се интересува от наука, от изкуство, от музика – всичко ще му се вижда наопаки. И като не се интересува от нищо, той ще философства само, защо свeтът е създаден така, а не по друг начин. По въпроса, защо свeтът е създаден по
към беседата >>
107.
Качества на ума, сърцето и тялото
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 8.8.1937г.,
чели тези думи. Един инструмент се познава не само по външната си форма. Може да се разгледа как е направен. Вземете един инструмент както цигулката. Най-хубавите цигулки са направени от Страдивариус. Една цигулка се познава по качеството на своя тон. Има едно съчетание на формата. Съчетание от самия материал, от който цигулката е направена. И тонът, който тя издава. Туй е едно външно уподобление. Човек се познава по три неща. По качеството на своя ум, по качеството на своето сърдце и по качеството на своето тяло. За да бъде човек добър, той трябва да има три качества. Качество[то] на добрия ум седи в това, че той носи светлина и в най-мрачната нощ. Там, дето ходиш, ще ти бъде светло. Качество[то] на доброто сърдце носи топлина; че и в най-големия студ ще бъде около тебе топлина. А качеството на тялото носи в себе си сила и здраве. И дето отиваш, ще преодоляваш всичките мъчнотии. Ако имаш тия трите качества, ти си човек в тази смисъл. Може да ти говорят някои за истината, може да ти говорят за любовта, това са само външни изрази. Ако в любовта едновременно не присътствува светлината, топлината и силата, това не е любов. Ако в доброто не присътствува едновременно светлината, топлината и силата, това не е добро. Ако в правото не присътствува едновременно светлината, топлина и сила, това не е право. Нали ние сме дошли да слугуваме не на себе си. Ако на себе си слугувате, всичк[о] ще имате и на прасета ще станете. Който слугува на себе си, без разлика дали си
към втори вариант >>
108.
Четирите правила
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 13.8.1937г.,
да имат успех в живота си, но въпреки това нямат. – Защо? – Защото не спазват съществените правила, без които животът им се обезсмисля. За да имате успех в живота си, прилагайте следните четири правила: Пази свободата на душата си! Пази силата на духа си! Пази светлината на ума си! Пази доброто на сърцето си! Тия четири правила представят музика, изкуство, богатство и сила в човешкия живот. Без тях човек не може да прояви нито любовта, нито знанието, нито богатството, нито разумността си. За да бъде добър, човек трябва да пази свободата на душата си, силата на духа си, светлината на ума си и доброто на сърцето си. Мнозина отричат душата и духа. Няма защо да ги отричат. Те трябва да знаят, че само свободният има душа. Щом не е свободен, той няма душа. Който е силен, той има дух. Щом не е силен, той няма дух. Докато отрича светлината, човек няма ум. Щом признае, че има светлина, той има ум. Докато отрича доброто в света, човек няма сърце. Щом признае доброто, той признава и съществуването на сърцето си. Какъв човек е този, който няма душа, дух, ум и сърце? Истински човек е онзи, който има душа, дух, ум и сърце. Когато изгуби свободата на душата си, човек става мрачен, неразположен. Като се види в трудно положение, човек обвинява дявола. – Какво нещо е дяволът? Дяволът е дух. Като дух, той издухва всичко онова, което човек държи в ръката си. След това човек се оплаква, че го ограбили. Кой е виновен, че са те ограбили? Ако беше държал ръката си затворена, никой
към беседата >>
109.
Път за освобождение
,
СБ
,
РБ
, София, 24.8.1937г.,
върху музиката, произнасят се за произведенията на велики гении в тази област, изнасят техните мнения. Каквито и да са мненията на тия музиканти за музиката, те са повече теоретически, не отговарят на същността на музиката. Какво всъщност представя сопранът, басът, алтът, тенорът, досега никой музикант не се е произнесъл. Според мене, сопранът представя жена, басът – мъж, тенорът – син, алтът – дъщеря. В това отношение, четирите главни гласа в пението представят семейство, състоящо се от майка, баща, син и дъщеря. Когато някой много говори за тенора, това показва, че е жена – обича мъжете. Когато някой много говори за алта, това показва, че е мъж – обича жените. Който обича баса, той мисли да се жени, интересува се от материалното положение на бащата. В съвременната музика тонът „до" се взима за основен тон. Според мене, тонът „sol", макар и да не е основен, има по-голяма тежест, понеже всякога се връща към мястото, отдето е излязъл. В природата тонът „sol" представя узрял плод, който отново се посажда в земята, израства и пак дава плод. Това се отнася до музиката. Ония, които се интересуват от музика, ще им бъде приятно да четат и да говорят по тия въпроси. Религиозният обича да говори върху духовни въпроси. Младият момък се интересува за красивата мома. Той иска да знае, къде ходи, какво учи, как се облича, с кого дружи. Старият, 120 годишен дядо, не се интересува за младите моми. Той казва: Пропаднах, изгубих всичката си стока по тия млади
към беседата >>
110.
Аристократ и демократ
,
МОК
, София, 17.9.1937г.,
и вътрешна зависимост. Когато се даде една тема, не пишете като децата. Ако покажат на едно дете три кукли и го попитат по какво се отличават, то казва, че едната е по-голяма, а другата е по-малка, и толкова. Всъщност има много други неща за наблюдение. Някои кукли са по-добре изработени, на някои очите им се движат, други пък са много добре облечени и т.н. Тогава от какво произтичат противоречията в живота? За следващия път развийте и тази тема: "На какво се дължат противоречията". Казвате, че противоречията могат да бъдат физически, духовни и умствени. Например, виждате един набожен човек и виждате друг, който не е набожен, и казвате, че не вярва. Защо единият вярва, а другият не? Как определяте вярата, след като тя не е нещо, което се вижда? Или казвате за някой, че не може да смята добре. Все пак вие намирате нещо –намирате причината, която определя отношението на нещата. Разказваха как една високопоставена дама от София я видели в градината – държи вестник ''Le temps'', обърнат обратно, седи и "чете". Облякла се хубаво и взела вестника да покаже, че разбира френски. Минава един господин, гледа, че държи вестника обратно, и казва: "Госпожо, турили сте вестника наопаки." – "Много ви благодаря" – дамата обърнала вестника. Значи следващите минувачи ще виждат, че тя знае френски. Питам с това изменил ли се е умът на дамата? – Само положението на вестника се изменило. В началото тези, които минаваха покрай нея, знаеха, че не знае да чете, а и тя самата знаеше
към беседата >>
111.
Начини на мислене
,
МОК
, София, 3.12.1937г.,
в миналата лекция? – /Каза се основната мисъл./ Тогава какво съставлява водата, въздухът, топлината и светлината? Значи чистотата какъв процес е? Какво нещо е чистотата тогава? Под думите, че един предмет е чист какво разбирате? Да кажем, чиста вода или чисто злато, какво разбирате? /Да няма никакъв примес/. Значи еднородни трябва да бъдат. Тогава, ако чистотата произтича от водата, ако произтича от въздуха, от топлината, от светлината, резултат ли е чистотота? Може ли да употребим чистотата на качество, ако човек е чист? Ако кажем чисто желязо, чиста мед? Ако кажем чисто злато, то не се окислява, пък чистото желязо се окислява. Златото по-мъчно става нечисто, пък желязото много лесно се окислява. На какво се дължи окислението на желязото? Вземете едно уподобление, на какво е символ желязото? Желязото скарва хората. Желязото дето влезе е силно, скарва хората. Караницата или гнева на хората може да уподобим на желязото. Кои хора обичат да се карат, силните или слабите? Като обичате да се карате нямате търпение. Доста желязо имате в кръвта си. Ще бъдете много работливи. Но дето има голяма работа, има и голяма караница. Какво разбирате вие под думата „караница“? „Кара“, значи черно. Външно, понякой път когато човек се кара, защо се кара? Хората се карат защото са в тъмнина. Караницата е блъскане, блъска се човек в тъмнотата. Щом ходиш в тъмно място, се ще се скараш с някого, ще се блъснеш. Защо се карат хората? Имате две /деца/, братче и сестриче. Скарват се. Аз
към беседата >>
112.
Музикалният живот на душата
,
ООК
, София, 23.3.1938г.,
до една област, дето всички неприятности на съвременната култура произтичат от това, че хората нямат едно правилно различаване на нещата. Човек ако не може правилно да разрешава, ще има противоречия. Например, на вас може да се харесва една дреха, която има хубав небесно-син цвят. Цветът е отличен, но самата дреха няма съдържание, не е здрава, няма издръжливост. А понякой път съдържанието е хубаво, дрехата е здрава, но цветът ѝ, някак си не е приятен. Има хора, които в своята обхода външно са много деликатни, имат хубав цвят. Първият път като ги срещнеш са учтиви, имат дипломация, маниери, във всичко са отлични, знаят как да постъпят. Той е отличен, докато не е взел от тебе пари в заем. Щом е взел парите в заем, вече се изменя. Вземете една котка. Тя все мърка около тебе, но дайте ѝ една риба скумрия, котката не мърка вече, но хване скумрийцата, и като речеш да я вземеш, тя си дига крака срещу тебе и казва: „Или ти или аз“. Въпросът е кой ще яде рибата. Като влезеш при учените хора, някой път те се скарват за някаква си скумрийца, за някаква си история, кой по-добре разяснява някакъв си въпрос. Като влезеш в моралната област, хората се скарват по въпроса дали някой се е молил добре, къде се е молил, как е коленичил. В семейния живот става цял въпрос как така мъжът да си тури черната връзка малко накриво. Или братята се скарали за нещо. Представете си, че с вас много пъти съм се обхождал много добре, но един път съм казал: „Много лош човек си“. Ти ми гледаш
към беседата >>
113.
Под слънчевите лъчи
,
СБ
,
РБ
, София, 27.8.1938г.,
човека има два пътя, по които може да върви: път на светлината и път на тъмнината. В пътя на тъмнината човек събира опитности, минава през преживявания, през радости и страдания. С една дума казано, в пътя на тъмнината човек се учи. В пътя на светлината човек се освобождава, т. е. придобива свобода. Обаче, светлината и тъмнината имат, както външно или обективно проявление, така и вътрешно или субективно. Тази е причината, поради която всички хора на земята се движат във външната светлина, но всички не са свободни. Значи, външната светлина е само едно от условията за развиване на човека, но тя не е в състояние да го освободи. Въз основа на същия закон, виждаме, че всички хора, праведни и грешни, учени и прости, се движат във външната тъмнина, но всички хора не са ограничени. Външната тъмнина е само едно от условията за почивка. Вътрешната тъмнина, обаче, ограничава човека. Като се говори за светлина и тъмнина, явява се въпрос, коя е причината за противоречията и спънките, които вярващите срещат в разбиранията си. Преди всичко вярата е закон на човешкия ум, на човешката мисъл, а надеждата – закон на човешкото сърце, т. е на човешките чувства. Който не работи със закона на надеждата, той не може да развива нормално чувствата си. Надеждата в човека трае от изгряването до залязването на слънцето. Тази е мярката, с която надеждата определя, т. е. мери нещата. От сутрин до вечер човек приема благата, които слънцето му дава, като се ползва от условията за развиване на
към беседата >>
114.
Кибритени клечки
,
ООК
, София, 31.8.1938г.,
много певци, но всички певци не пеят еднакво. И всичките певци не са еднакво даровити. В пеенето не са еднакво даровити. Всичките хора не са еднакво умни. Различават се в проявата на своята умствена деятелност. Често се смесват чувствата с човешката мисъл. Запример, понятието за човешкото зрение какво е? Казвате: „Трябва да види човек, за да повярва“. Има неща, които след като ги видиш не може да повярваш. Една бучка захар виждаш, че е бяла, но ни най-малко виждането не показва, че си видял захарта. Значи авторитетът за този случай за онова вътрешно понятие е езикът. Ти като близнеш, може да знаеш дали това е захар. Значи захарта има известни отличителни черти, относителни са. Очите не са авторитет за познаването на захарта. Туй е така на физическото поле. Вземете религиозните хора. Ти по какво може да познаеш един религиозен човек? С гледане религиозният човек не се познава, трябва да го опиташ. Има известни отличителни черти. Значи, духовният човек носи известни отличителни черти на лицето си. Щом ги има, той е религиозен. Но малцина знаят тия черти. В сегашното положение на хората има една опасност. Бедните хора, когато дружат с богатите, развалят се. Невежите, когато дружат с учените хора, стават горделиви, започват да мислят, че и те знаят нещо. Когато желязото дружи с огъня и то става като огъня. То мисли, че е като него. Щом се извади от огъня, веднага туй желязо изгубва своята сила. Има известни хора, които като влязат в едно общество, стават религиозни.
към беседата >>
115.
Господарят
,
МОК
, София, 9.9.1938г.,
на пеперудите“. Доста труден въпрос. Ако ви се каже, от какво произхожда грехът, напишете веднага. От какво произлиза грехът? Ева яла от ябълката и грехът влязъл в света. Но как се скри грехът от ябълката? Как стана Ева от двете ребра на Адама? Въпросът е свързан с друг, как стана света? Господ каза, и стана всичко туй. Но работата е там, че много пъти вие като кажете, че тази къща я направи Иван, ни най-малко Иван не я направил. Тази къща е на Петко Стоянов. Нито той е направил, нито камъните донесъл. Други са направили къщата. Той минава за господар. И у човека има една такава добродетел. Казвате: „Много добър човек“. Той е толкова добър, колкото Иван е господаря на къщата. Той е, казва, лош. Толкоз е лош, колкото господарят на къщата. Човек постъпва някой път зле, но не показва, че е лош, или че постъпва някой път добре, не показва, че е добър. Допуснете, че един човек яде сладко. Той сладък става ли? Или, че яде горчиво. Той става ли горчив? Значи едновременно човек съзнава, че яде сладко, прави такова впечатление на вкуса. Като яде горчивото, съзнава, че яде горчивото. Ж дадения случай не може да си даде отчет, защо е попаднал на сладкото или на горчивото. Допуснете, че има нещо, за което казвате, че не може да мислите, а пък има нещо, за което може да мислите. Едни са лесни, други са мъчни. Представете си, че вие си убодете или ръката, или крака, някой трън влезе във вашата ръка. Веднага не може да се освободите от тази мисъл, веднага мислите
към беседата >>
116.
Закони на Любовта
,
ООК
, София, 28.9.1938г.,
на стол, поставете си ръката на дясното коляно с дланта нагоре и постепенно свивайте пръстите навътре. Бройте така медленно от едно до три. Бройте пак до три и през това време я отворете. Да кажем, че имате едно движение. Какво изразява то? Сега вземете един въпрос – в 20-ти век на учените хора им е дошло наум да разсъждават увеличава ли се вселената или се смалява? Тия философи математически доказват. И как ще докажат дали се увеличава или се намалява? Правят ред разсъждения и идват до заключения, че всеки 1434 милиона години вселената се удвоява. Не само това. Сега други идват да кажат, че цялото пространство извън нашата вселена представлявало една пустиня от разнебитени светове. Вие разбирате ли онова пространство, което светлината взема за милиарди години, за да дойде тук? Човек не е бил там и си представлява, че това място било пусто и в него имало само разнебитени светове. На какво се основава това твърдение? Това са предположения, има нещо, на което те се обосновават. Например, има често ученици, които казват: „Учителят каза така.“ Но кой учител? Не само техният учител. В България колко хиляди учители има? (Повече от 20 хиляди.) Казва някой: „Учителят каза така.“ Кой учител? Kaзвам, когато ученикът каже, че учителят казал тъй, той има предвид, че за него учителят е авторитет. Но казвам, ако нашата вселена расте, какво е моето заключение? Каква облага имаме ние от това? Облагата е обща, защото щом вселената расте и ние растем. Щом расте, следователно
към беседата >>
117.
Надежда, вяра и любов
,
УС
, София, 18.12.1938г.,
интересна, че съдържа няколко основни положения. Най-първо засяга любовта на Бога. Говори за любовта на Бога. Бог толкоз възлюбил света, че направил една голяма жертва за този свят, за да го избави от страданията. Второто положение засяга вярата, не засяга вече любовта на хората. Казва: „Който повярва, има живот вечен.“ Засяга вярата, която хората трябва да имат. Казвам: Разумният човек трябва да съпостави двете думи „любов“ и „вяра“ в дадения случай какво отношение имат. Много пъти може да се говори за любовта безразборно, без да знаем коя е основната черта на любовта, по какво се отличава любовта и по какво се отличава вярата. Ние разглеждаме любовта – тази любов, която хората знаят. Има една любов, която е материална. Обичаш кокошката не за нейната наука, не за нейната външна красота, не за нейното ходене; обичаш я не за баща ѝ, майка ѝ и т. н., но обичаш тази кокошка, защото тя носи нещо, което е потребно за тебе. Като попипаш, под пръстите има нещо, което тебе те интересува. Не те интересуват перата ѝ, но това, което е под перата. Когато някой казва „аз обичам“, спирам се: Обичаш кое? – Туй са неща само за разсъждение. Онази кокошка, която ходи, като рови по земята, като намери някое житено зърно, ни най-малко не мисли да го посади някъде, но взема, че го глътва, скрие го, свърши се въпросът. Или като намери някое червейче, и него глътне. Тя е много внимателна, казва: „Горкото пиленце, какво се мъчеше в черната земя, ела при мене на гости.“ Казва
към беседата >>
118.
Обич и преценка
,
ООК
, София, 21.12.1938г.,
въпрос. Пишат някоя теза: Кои са ония сили в природата, които са създали човешката глава? Кои са ония сили, които са създали човешкото тяло? Вие си спомняте. Тези, които създадоха тялото, създадоха главата. Това са възможности. Но в една картина художникът не е създал всичко. Да кажем художникът нарисува картина, самото платно не е направено от него. При това тази картина има рамки. Рамките съвсем друг човек ги е създал. Пък онзи, който я окачил е друг. Де е самият художник? Може да е съвсем друг човек. Ние сега гледаме една картина, нарисувана на платното и казваме: „Художникът е направил.“ Сега казвам: Кое е онова, което художникът е направил? Казваме, че имаме три неща: форма, съдържание и смисъл. Всички казват, че животът има форма, съдържание и смисъл. Какво отношение има формата, какво отношение има съдържанието, какво отношение има смисълът? Вътрешните отношения какви са? Ако главата носи смисъла на нещата, ако дробовете – дихателната система носи съдържанието на нещата, ако стомахът носи условията или формата на нещата, той ги оформя. И тогава за стомаха, изобщо в религиозните книги, наричат го стомаха – „търбух“. За него казват, че Господ щял да го унищожи. Онези, които не разбират съдържанието казват: „Ще се унищожи нещо, не струва.“ Той не разбира. Всичките положения в живота стават във формите. Материалният свят е свят на постоянни промени. Една форма да се унищожи, нейната форма значи да се повърне в едно първоначално състояние. Сега всички имате
към беседата >>
119.
Трите закона
,
МОК
, София, 23.12.1938г.,
търпението коя е? Търпеливият човек е волев човек. Човек без воля търпелив не може да бъде. Човек без организирано тяло, човек търпелив не може да бъде. Често смесват неволята с търпението. Казват „търпелив човек“ за тоя, който търпи неволя. Неволята всички я носят. И да имаш ум, и да нямаш ум, всеки носи неволята. В неволята всички са гениални. Талантливи и гениални са хората в носене на неволята. Голяма неволя, значи има много да учи той. Отде дошло на ума на човека да казва „не-воля“? Щом като е неволя, тогава е воля. Но там имате този закон неволя, имате плюс и минус. В неволята има един, който налага неволята. Защото неволята иде от волята. Неволя станала, понеже някой налага своята воля, друг изпълнява не своята воля, но чужда воля. Плюс и минус, и какво дават? Представете си, че аз не зная нищо по математика, профан съм, сега вие може да ме осветлите. Неволята има противодействие. Минусът представя едно пасивно състояние, човек, който седи на едно място. Казва: „Оттук не се мърдам.“ Болният казва: „Оттук не се мърдам.“ Че той и да иска да се мърда, не може. Той се мърда само насам, натам, не може да ходи. Човекът, който носи неволята, няма своя воля. Следователно, онзи, който му налага неволята, той иска да развие в него волята. Защото волята отпосле е дошла. Тя е дошла от неволята. Един човек, който дълго време имал неволя, който страдал, той става активен. Та превеждат един пример. Един млад момък, който бил ням, не можел да говори, майка му един
към беседата >>
120.
Силата на мисълта
,
ООК
, София, 8.3.1939г.,
детето, какво знае? Като излезе то, от утробата на майка си, какво знае? Трябва да се спрете всички върху силата на мисълта. Всички боравите с една сила, която има вече две острия. Остро е и от едната и от другата страна. И ако човек не знае как да се справи с мислите, може да си създаде много неприятности в живота. Желанията и мислите на хората са две остриета. Може да си зададете въпроса, защо е така? Така е. Не питай! Ще кажете: „Как ще се докаже?“ Никакви доказателства. Един човек, като го наранил някой, какво ще доказвате как го наранил. Наранил го е. Когато двама души се карат, кой е причината? Във физическия свят двама души, като са близо могат да се сблъскат. А пък, в мисловния свят и да са далеч, могат да се скарат. Че единият мислил по един начин, а пък другият по друг начин за своето верую, за някой свой интерес. И после казвате: „Защо идват всички нещастия?“ Идват от човешките желания и мисли. Когато едно желание не е на своето място, става едно сблъскване. Когато една мисъл не е на своето място, става едно сблъскване. А пък всяко едно сблъскване произвежда един взрив, малък или голям. Взривовете могат да бъдат от най-малките до най-големите. Може да стане един взрив, че да се пръсне цялата земя на парчета. А може от един взрив да се пръсне един човек. Много хора умират от това. Стане взрив в неговия мозък. Следователно, вие сте в една област, в едно място, което е свещенно. И трябва да ходите бос, без никакви обуща, никакви гвоздеи на краката, нищо
към беседата >>
121.
Божествената мярка
,
ООК
, София, 22.3.1939г.,
за училище, те се радват за встъпването си в него. И от дома си те имат съвсем друга представа за онова, което е в училището. Най-първо в училището ще срещнат и други малки деца, такива, каквито никога не са срещали и ще образуват нови връзки и после ще срещнат някого подобен на баща си и майка си, когото никога не са рещали и ще им бъдат в услуги. Сега вие минавате от възрастните ученици и някой път положението на един ученик става малко неестествено. Някой път ученикът се радва, когато ходи на училище, а пък някой път не му е приятно, когато ходи. Приятно му е когато добре се е учил, добре си е научил урока. И ще го попитат и ще му турят шесторка. А пък когато не си знае урока, никак не е разположен да го вдигнат и да го питат. Казвам: Най-първото, което е необходимо, е човек да си създаде едно красиво отношение в света. Всички вие сте дошли, всички хора са дошли на земята, казват: „С каква цел?“ Целта сега ще я учите. Вие не знаете за какво сте дошли и като минете този курс, може би от 30–40 години, вие ще научите за какво сте дошли. Сега, някой път, можете да искате да ви доказват дали светът е реален или не. И този, комуто задаваш въпроса, той реален ли е или не? Ако и ти питаш реален ли е светът? Кой свят? Имаш едно понятие за света, който схващаш в себе си. Ти за тоя свят само можеш да определяш, дали е реален или не. Давам ти хляб. Питаш дали този хляб е хубав и сладък. Този въпрос сам ще го разрешиш. Аз не мога за тебе [да разрешавам] дали
към беседата >>
122.
Любов и почитание
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 23.7.1939г.,
обяд, втори обяд не се дава. Малка закуска може да се даде, но не и цял обяд. Защо? Защото стомахът е пълен, не може повече да приема. Когато отива на някой извор, човек трябва да носи здрава стомна. Пукната ли е стомната му, водата ще се излее навън. Понякога и човек може да бъде пукната стомна. Каквото сипете в този човек, всичко изтича навън. Той не може да разсъждава правилно, нищо не може да задържа в себе си. Като изучавате живота и проявите на човека, виждате, че съществуват две възрасти, през които той минава: възраст на младите и зелени, които са в зората на живота; възраст на старите, които са в залеза на своя живот. Първите се считат щастливи, а вторите - нещастни. Това се дължи на неразбиране на живота. Защо? Защото слънцето нито изгрева, нито залязва. Това са привидни състояния. Когато остарява, човек дава възможност на младия да се подмладява; когато се подмладява, човек дава възможност на стария да остарява и да поумнява. Обаче, като живее, човек трябва да се подмладява и да остарява. Ако старият не се подмладява, и ако младият не остарява, те никога не могат да се разберат. Днес под стар човек разбират онзи, който е живял повече с отрицателни мисли и чувства, отколкото с положителни. Отрицателните мисли и чувства след време изгарят, без да оставят нещо дълбоко в човека. Те са динамични. В тях липсва онази потенциална енергия, която гради. Хората се страхуват от болести, да не остареят преждевременно. Те мислят, че като отслабват и пожълтяват, ще
към беседата >>
123.
Бог иска това
,
ООК
, София, 30.8.1939г.,
че ако изучавате един език, например английски и отидете всред английския народ и им говорите, отначало не ви разбират англичаните. Както един американски професор, който е преподавал френски език и минавал за знаменит езиковедец по френски. Като отишъл във Франция, в Париж отива в хотел и казал нещо. Но келнерът не разбрал. Като му казал най-после на английски: „Do you speak English?“, келнерът го разбрал. По някой път вие, като говорите и мислите, от невидимия свят не ви разбират. Знаете ли колко са изопачени човешките мисли? Разнообразието на човешките лица зависи от техните мисли и чувства. Колко са изопачени човешките лица! Веждите им не са на место, носът им не е на место. Той не е точно на перпентикуляра. После, лицето не е симетрично, очите не са на место. Някои са по-близо, а някои са по-далеч. Също ръцете и ушите не са на место. Много малко ще видиш у хората нормални ръце. Всичко това зависи от неправилните мисли и неправилните чувства. А пък тогава човек не може да бъде свободен. Някой път вземете да пишете, за да видите, доколко сте свободни. Ще видите, че писмото ви не е под контрола на вашата мисъл. Енергията не е под контролата на вашата мисъл. Може да изследвате характера в това отношение. Например напишете следното: За да си създаде характер в себе си, човек трябва да се упражнява да подчинява ръката си. Можете ли да направите тези дъги както с пергел? Вземете един съвременен стрелец. Той, като вдигне пушката удря точно на местото.
към беседата >>
124.
Божественият ум, сърце и воля
,
МОК
, София, 13.10.1939г.,
едното пълно, другото празно. Ако тия шишета имаха съзнание, какво щеше да мисли пълното шише и какво щеше да мисли празното? Коя е елементарната мисъл, която ще влезе в ума им? Сега двете шишета какво означават? Имате едно състояние, което показва, че сте пълен; другото състояние – че сте празен. Едното състояние, в което сте доволен, и другото състояние, в което сте недоволен. В какво се изявява доволството? Какво иска пълното шише? И да иска нещо, място няма. Сега, ако пълното шише би искало нещо, какво може да му се даде? Празното шише, ако иска вода, може да му дадете вода, може да го напълните. Като го напълните, не иска повече. Какво може да му дадете? Представете си един такъв богаташ. Има такова желание в света, искаш ти да бъдеш богат. Имаш единица, то представя един лев. Този човек, по закона на умножението, иска да се умножи неговото богатство. Като прибавим една нула, става десет. Но той иска да му турим още една нула. Сто. Сто пъти се увеличи, пак не е доволен, иска още една нула. Хиляда. Не е доволен. Десет хиляди. Още не е доволен. Сто хиляди. При това число някои от вас сте доволни, някои не сте доволни, но този богаташ не е доволен. Сто милиона. Остава недоволен. Защо е недоволен? Кажете ми, защо е недоволен? Показва процеса на увеличението. Всяка една нула увеличава с десет. Но може да имате обратния процес. Представете си, че се роди един, и той иска да бъде богат. Той иска да се увеличава неговото богатство. За да не стане стълкновение
към беседата >>
125.
Божествената топлина
,
ООК
, София, 29.11.1939г.,
„Моята любима дума“. Всеки си има своя любима дума. Нека да пише върху нея. В какво се състои знанието на човека: да знае човек да се товари и да се разтоварва. Вие искате да знаете. Всяка една дума има своята тежест. Някои думи са много леки, а някои – много тежки. Макар и материално да не може да се тегли, думата си има тежест. Някой може да каже по един въпрос: „Аз това го зная.“ Направи го. Кои бяха условията, при които българинът създаде думата „истина“? Българинът, като дойде на Земята, тури на истината особено име. Англичанинът като дойде, тури на истината друго име, турчинът – друго, германецът – друго, русинът – друго и прочее. Защо туриха все различни имена? Защото разбиранията им за истината не са едни и същи. Като дойде до любовта, пак се различават. Българинът, англичанинът в любовта си приличат в известна степен. В произношението се различават до известна степен. Кои са прави: българите или англичаните? Българинът се учудва като произнася думата „любов“: „Люю!“ Българинът, като я произнася, не я разбира и се учудва, а пък англичанинът казва: „лъв“ [love]. Той е много практичен. Той казва: „Лъв дъ мъни“ (Love the money) („Обичай парите“), понеже като имаш пари, всичко ти върви, а като нямаш, не ти върви. Даже англичанинът казва: „Тайм из мъни“ (Time is money) („Времето е пари“). Има много работи у тях. Един англичанин се хваща на бас с един американец, че ще може да отиде при един милиардер. Но на онзи човек времето му е пари. Всяка минута му
към беседата >>
126.
Обичайте – ценете!
,
ООК
, София, 14.2.1940г.,
подмладили, с колко години? Напред ли отидохте или назад се върнахте? Когато човек напред върви, къде отива? Имате точката A. По този път AB, на слизане къде ще отидете? Някои от вас сте се научили да виждате големи работи: планини виждате, големи дървета виждате, но малките работи не виждате. Запример вие не оценявате стойността на един малък живот. Вие не оценявате стойността на една малка мисъл, която прониква във вашия ум, само големите работи виждате. Сега, от вашето гледище, защо са ви големите работи? Да кажем, някой от вас иска да има някой голям сомун – защо му е? Какви му са съображенията, че иска голям сомун? Не само да кажеш, че искаш. Казвате: „2 по 2 е 4. И 2 и 2 е 4.“ Защо 2 и 2 е 4 [и] 2 по 2 е 4, когато 5 по 5 е 25 и 5 и 5 е 10, 3 по 5 е 15 и 3 и 5 е 8? Защо туй съвпадение на някои числа? Вие имате тогава 73. Ако го обърнете, ще стане 37. Но ако имате 77, и да го обърнете, пак е толкова. По някой път вие искате един ред на нещата. Има известен ред в природата, който не може да се измени. Запример вие искате някой човек да измени своята обхода към вас. Защо? Имате желание някои да ви обича. Защо? Казвате: „Аз го обичам.“ Мислите ли, че ако обичате някого, правите добро на него? Вие не мислите правилно. Човек, ако обича, прави добро само на себе си. Не само това да се каже, но да го съзнавате. Казвате: „Аз го обичам.“ Щом ти го обичаш, ти правиш добро на себе си. Щом аз оценявам любовта, с която някой ме обича, правя добро на себе си. Ти, ако ме
към беседата >>
127.
Сгъстяване, разредяване и разширяване
,
ООК
, София, 24.4.1940г.,
за много учени хора, за някой гениален човек. На гениалния човек трябва да дадеш най-малко брашно да направи хляб. Някой, който не знае, цял чувал да му дадеш, че тогава да направи хляб. От три буки три вретена може да изкара неученият. Но някой може да му се види туй противоречие. Природата не обича да се хабят нейните енергии. Затуй тя е внесла новото в света, едно ново поколение. Първите хора са хабили много нейната енергия. Казват: „Човек няма какво да мисли много.“ Какво трябва да прави? Не трябва да мисли. Той още не се е научил какво да мисли. Не трябва да мисли. Той не е започнал да мисли, пък разсъждава за мисълта. Някой говори за любовта. Говорят за любовта някои, но не са дошли до любовта. Имат някаква сянка, казват: „Не трябва човек да обича.“ Той още не е почувствувал какво нещо е любовта. Говори за любовта, казва: „Не трябва човек да люби.“ Тия хора са много разточителни. Любовта именно е ограничение на всички разточителни. Щом влезе любовта, разточителността престава в света. Докато няма любов, разточителност колкото искаш. Запример двама души се карат – това е разточителност. Двама души се сърдят – това е разточителност. Двама души се обезверяват – това е разточителност. Двама души са мързеливи – това е разточителност. Всички отрицателни неща в света – това е все разточителност. Казва някой: „Искам да си поживея малко.“ Това е разточителност. Хората на тази разточителност искат да си почиват. Казват: „Да починем малко.“ Как ще почине човек,
към беседата >>
128.
Разбиране на природните закони
,
ООК
, София, 7.8.1940г.,
някой път има добро влияние, а някой път има много лошо влияние. Еднообразие има в мислите, в чувствата, в постъпките. Ако вий вземете да удряте с един чук върху една здрава паница и си играете с нея, то след като чукате 400–500 пъти, тази паница ще се разчупи. Навсякъде има опасност. И при пеенето има опасност, и във вярванието има опасност. И в многото говорене има опасност, и в многото ходене има опасност. И в многото спане има опасност. И в безсъницата има опасност. Навсякъде има опасност. Трябва да се изучава редът в природата. Природата е едно заведение, дето всички същества са изпратени да се упражняват, да работят. Между човека и животните има голяма разлика в тяхното съзнание. Нещата, които съществуват за човека, за животните не съществуват. Те не ги виждат със своя поглед. Не може един цигулар или един пианист, колкото и да е майстор в свиренето, не може да накара пианото или цигулката да говори, както човек говори. Това е за сегашните цигулари. А пък в бъдеще един човек ще говори на цигулката така, както с езика си. Най-чудното е, че това, което цигуларят не може, може да го направи една игла, като се движи върху една плоча. Тая игла може да се накара да говори като един човек. Питам сега: Как човек е накарал иглата да говори? Няма защо да ви разправям. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10. Колко цифри има тук? Силата на човека зависи от неговото знание. Не, от какво зависи знанието на човека. Вий казвате: „Добро време.“ Само констатирате времето. Или
към беседата >>
129.
Математически отношения
,
МОК
, София, 13.12.1940г.,
думата праволинейно разсъждение? Праволинейно разсъждение, то е едноизмерно разсъждение. Какъв ще бъде светът, ако разсъждавате само едноизмерно, по едноизмерното пространство? В една окръжност колко пъти влиза диаметърът? Имате, да кажем, един квадрат. Колко голям е един квадрат? В един квадрат може да се съберат само четири точки. Колко е дълга една права линия? В една права линия може да се съберат само две точки. То е една права линия. Там, дето може да се съберат само две точки, то е права линия. Там, дето може да се съберат само четири точки, то е квадрат. Колко точки има в един куб? Осем. Там, дето може да се съберат осем точки, имате един куб. Сега това в съвременната наука не се проучва така. То е висша математика. Казват: „То е права линия.“ Правата линия следователно е отношението на две точки. Четириъгълникът е отношението на четири точки. Щом се съберат четирима на едно място, те образуват плоскост. Щом двама души се съберат, образуват права линия. Щом се съберат осем души, образуват тяло. Ако живеете в един триизмерен свят, вие ще имате отношение само с осем души. Ако живеете в един праволинеен свят, ще имате отношение само с двама души, за другите не мислете. Двама души образуват права линия. Щом живеете в един свят на плоскостта, ще имате отношение само с четири души. То е ограничен свят. Щом влезете в четириизмерния свят, там вече имате растене в света. То е резултатът. Започваш да се разширяваш и да растеш. Има растене и от правата до
към беседата >>
130.
Тритѣ връзки / Трите връзки
,
ООК
, София, 26.2.1941г.,
най-важното. В Писанието има един стих, дето казва, че някой имал голямо имане, ходил в странство, търсил някой бисер, някой скъпоценен камък и като го намерил, продал всичкото си имане, да вземе скъпоценния камък. Сега някои считат, че човек да бъде здрав, то е скъпоценният камък. Някои считат живота за скъпоценен камък. Някои считат богатството за скъпоценен камък, някои считат знанието за скъпоценен. Вие го знаете, но името му не знаете. Тук миналата вечер бях на едно място, та между другото има на стената едно огледало. Огледалото претърпяло една авария и то пострадало. То е елипсовидно и за да се скрие тази погрешка, направили една хоризонтална подложка отдолу, че станало хубаво. Вас какво ви интересува чуждото огледало? от едната страна на огледалото има лампа, която свети, хвърля светлина в огледалото и то прави отражение. Отражението не върви в права линия, както пада светлината, но прави една крива линия, наклонено. Ние живеем в един свят. Огледалото си е огледало, може да се оглеждате в него, има малък дефект, нищо не значи. Казвам: Всякога в живота виждаме опакото. Вие виждате тази крива линия, но нея не я направихте вие. В ума ви съществуват такива отражения, някаква опасност. Казвате: ”Ако нямам хляб и умра гладен. Ами ако нямам пари, ако нямам обуща, ако нямам шапка...” Плашим се за нищо и никакво. Тук преди години един приятел си имаше една колибка, преди повече от 10-15 години. Като иде за вода, го беше страх от вълците, да не би да дойдат и да
към втори вариант >>
131.
Музикални тонове
,
МОК
, София, 28.2.1941г.,
[въпроса] каква е задачата на пеенето, какво ще отговорите? Във всяко дишане влиза пението. Първият опит на човека да говори пак е пението. Как бихте превели музика на български? Музика произлиза от музи, гръцките музи. Една дума може да се преведе, но може да изгуби своя смисъл. Как ще я побългарите? На английски имат думата игране. На български има свиря и играя. На английски да играеш и да свириш е все едно. Музика значи една мисъл, която туря нещата в ред и порядък, да се нареждат нещата, да ги нареждат да станат познати. Не само да ги нареждаш – може да направиш една музикална песен не тъй, както ги туряте в петолинието. Там има само една линия. Някой път линиите са счупени, някой път са криви, огънати. В една песен, в някоя пиеса, ще видиш долини, високи върхове, после водопади има, отвесни канари, някъде има наклони. Сега често хората казват: „Да живеем.“ Какво разбират под думите да живеем? Най елементарно какво подразбират? В себе си вие какво разбирате под думите да живеем? Трябва конкретно да обясним. Какво разбирате под думата студ? За студа можеш ли да имаш някакво понятие? Най-първо, ти чувстваш една промяна, която става, ти се свиваш. Значи студът не разширява, но свива нещата. Събираш се. От топлото не се свиваш, но имаш обратен процес. Казвате: „Те са прости работи.“ Имаш една идея, която ти чувстваш. Какво показва? Тази идея е хладна. Има идея, която разпуща. Запример, ако произнесеш думата мъжество, какво чувстваш? Казвате: „мъжествен бъди“
към беседата >>
132.
Правилни съотношения
,
МОК
, София, 16.5.1941г.,
която искат хората, какво допринася на една мравя, на една птица, на една риба, на един човек? Представете си, че вие правите разлика, че две хиляди лева е повече от хиляда лева. После, считате, че два самуна са повече от един. Ако имате два самуна, какво ще ви допринесе в дадения момент? Имате два самуна – вие сте по-богат. В какво отношение сте по-богат? Ако имаш един самун – на едно място ще седнеш. Ако имаш два самуна – на две места седиш. Ако имаш един крак – на едно място ще седиш. Ако имаш два крака, ще вървиш в две посоки на движение. В единицата ще намериш опорната точка. Разсъждение трябва. Много хора не постигат, понеже нямат опорна точка. Ако имате един лост във физическото поле и нямате опорна точка, какво може да ви даде лостът, на каква работа може да го турите? Без опорната точка той ще ви даде една тежест. Сега по някой път се говори за любовта. Като какво нещо си представяте любовта? Толкоз говорите за любовта, искате да обичате и да ви обичат, но то са неопределени работи. Какво значи неопределено? Самото неопределено е неопределено – ти съзнаваш, че ти липсва, не си сигурен. Казва: „Утре я дойда, я не дойда.“ Друг каже: „Утре непременно ще дойда.“ Който каже, че непременно ще дойде, не дойде. Който каже, че я дойде, я не дойде, той идва. Това как трябва да го изразим сега? Имате плюс (+) – ще дойде. Имате минус (−), отрицателното. Ако имате така, каква е разликата? Какво означават три успоредни линии? Или какво означават две
към беседата >>
133.
Предназначението на човека
,
НБ
,
СБ
, София, 31.8.1941г.,
на човека? Защо е дошъл човек на земята? Това са въпроси, които всички хора си задават, но и до днес още остават неразрешени. Повечето хора се занимават с това, за което не са дошли – съзнанието им е такова. Колкото по-високо е съзнанието на човека, толкова по-близо е той до своето предназначение. Ще кажете, че човек е разумно същество. Това твърдение е отчасти вярно. Не всеки човек е разумен. Разумен ли е онзи, когото ранили няколко пъти на бойното поле и въпреки това пак се хвърля в боя? Разумен ли е онзи, който постоянно отива в кръчмата и всякога се връща с пукната глава? Разумен ли е онзи, когото проказата е хванала от главата до краката? Каква разумност е тази, която довела хората до положение да боледуват и да умират? Идете в гробищата, ще видите цял град от кръстове и паметници. Чувате някои да говорят, че погребали еди-кого си. С това те считат, че изпълнили някакъв дълг. Това не е предназначението на човека. Дълг на човека е да ражда. Ние уважаваме майките, които раждат. Ние уважаваме всички хора, които градят, творят, без да разрушават и събарят. Ще кажете, че някой си направил къща, която след няколко години се съборила. Каква къща е тази, която лесно се събаря? Какво платно е това, което лесно се нищи? Като не разбират своето предназначение, хората се запитват едни други, вярват ли в Бога. Какво разбирате под думата „вяра“? Ако си гладен и те нахраня, вярваш ли в мене? Това вече не е вяра, но факт. Вярата подразбира нещо, което не е
към втори вариант >>
134.
Малкият подтик
,
ООК
, София, 8.10.1941г.,
работи в света. Кои са стремежите на малките деца? Малките деца винаги искат да станат големи. Малкото дете, като се гледа, иска да бъде като дядо си. Мисли, че като стане като дядо си, ще бъде по-щастливо, нещо ще придобие. Като дойде до положението на дядо си, вижда, че тази работа не е обмислена. Вижда, че в младини е подвижно, радостно. Като стане като дядо си, краката го болят, замислен е, ставите не може да подига, не може да спи. Яде – стомахът му е лош, глава го боли, гърди го болят. Пътят, по който дядо му е минал, и туй дете ще мине по същия път. Казвам: Има една младост, която е нормална, има една младост, която е анормална. Има една старост, която е нормална, има анормална старост. (фиг. 2.1) Вие казвате, че сте остарели. По какво се познава, че човек е остарял? Какви са качествата на остарелия човек? Като кажем, че плодът е остарял, значи е узрял. Младият плод [е този], който е завързал, а който е остарял, е узрял. Ако този плод не слезе от дървото, ако не капне, той ще изгние. Ако не пада от дървото, зелен е. Старият трябва да се държи за дървото, докато дойде господарят му. Някой стар плод си позволява да слезе от дървото, преди господарят да дойде. Той прави една погрешка. По някой път и младите падат. Това са аналогии, разсъждения. Някои хора казват: „Животът не е такъв.“ Такъв е сегашният живот. Сегашният живот може да бъде нормален, може да бъде анормален. За пример, някой път пеете стари български песни, които представят една стара епоха,
към беседата >>
135.
Две врати за освобождение
,
ООК
, София, 3.12.1941г.,
дишането: ръцете нагоре – поемане, ръцете с допрени пръсти над главата – задържане, сваляне на ръцете – издишане. Двете ръце настрани с допрени пръсти надясно. Лявата ръка се движи по дясната и се поставя настрани. Дясната пред лявата с допрени пръсти. Дясната ръка се движи по лявата и се поставя настрани.) Кое зависи от нас и кое не зависи от нас? Хората се тревожат за неща, които не зависят от нас. Изгревът на Слънцето не зависи от нас – то изгрява когато си иска и залязва когато си иска. Когато времето се разваля, и това не зависи от нас. Че се разваля, разваля се, не зависи от нас. Когато вятърът духа, не зависи от нас. Духа си, когато иска меко, когато иска, духа силно – не зависи от нас. Водата тече, когато си иска и това не зависи от нас. Пък има работи, които зависят от нас. Да ядем, от нас зависи; кога да ядем, от нас зависи. От нас зависи кога да си отваряме очите, от нас зависи да си отваряме ушите, от нас зависи да си мърдаме краката, от нас зависи да си мърдаме ръцете, от нас зависи да си мърдаме езика. От нас зависи да мислим, от нас зависи да чувствуваме, от нас зависи да постъпваме добре. Казвам: Не се тревожете за туй, което не зависи от вас. Да се раждате, да умирате, не зависи от вас. Ще умреш – не зависи от тебе. Като се раждаш, то не е твоя работа. Като умираш, пак не е твоя работа. Защо ще се тревожиш какво ще стане с тебе? Каквото е станало, като си се родил, такова ще стане и като умреш. Като се роди, стана ли нещо? Родил си
към беседата >>
136.
Млад, възрастен и стар
,
ООК
, София, 21.1.1942г.,
на миналата лекция? Колко неща има човек, които не забравя? Кое е най-същественото, което никога не забравя? Преди 2 седмици за какво се говори? Преди 4? Преди 5? Лятно време, в горещото време, може ли човек да се простуди? При 40, при 50 градуса може ли човек да се простуди? Или [при] 23 градуса под нулата, може ли човек да се изпоти? Сега, каква е службата на езика? Има 3 служби. Едната – чисто физическа служба. Слуга е, по някой път той работи и е недоволен. Слугата някой път не е доволен. Някой път е инспектор, да разрешава дали някои работи трябва да станат. Като дойде до яденето, веднага ще го питат позволява ли. Той трябва да инспектира работата. И ако си даде мнението… Някой път някоя работа, за да стане, трябва да се даде мнението; ако не си каже мнението, работата не става. Дали човек трябва да го кръстят, той трябва да каже, или да остане некръстен, да бъде облечен или да не бъде облечен, навсякъде си дава мнението. Ако вас ви попитат за една идея… Някой път сте недоволни. Ако ви питат [за] едно мнение: по кой начин светът може да се оправи най-добре или по кой начин всичките хора могат да бъдат доволни? Ако тревопасните животни не идваха на помощ, растенията щяха ли да бъдат доволни? Месоядните, ако няма тревопасни, няма кой да помага на тях, те не може да живеят. Сега, какво е предназначението на човека, като е дошъл на Земята? Или специално вие за какво мислите, че сте дошли? Интересно е да се зададе въпросът защо човек е дошъл на Земята? Да си
към беседата >>
137.
Музика в живота
,
ООК
, София, 18.3.1942г.,
пее човек, трябва да бъде здрав. Работата да върви. Три вида здраве има: физическо, духовно и Божествено здраве, трябва да се слеят в едно. В света има един морал, който е изработен от цялото човечество, на който хората трябва да се подчинят. Той не е съвършен морал. Един народ има изработен морал. Има морал за песните, според своето разбиране. Сега хората на новото казват: „Нов морал“. Кой е новият морал? Новият морал трябва да е повишен няколко трептения. Един писклив глас не показва никакъв морал. То е под нормата. В моите уши е неморално пеене (така го наричам), но трябва да се търпи. Казвате: „Не е морално“, но ще търпите. Търпението не подразбира, че онова, което търпя, е право. Може да го търпя, трябва да търсим начин да изправим нещата. Всеки казва: „Не пеят хубаво.“ Как трябва да пеят? Сега всеки може да каже, че не е право това. Значи трябва да има една мярка. За да пее човек добре, той трябва да е умствено разположен, мисълта му трябва да бъде чиста. За да пее добре, чувствата трябва да бъдат топли, нищо не трябва да го смущава. За да пее добре, трябва да бъде здрав, да няма ни коремоболие, ни главоболие, ни кръвоболие, ни гръбнакоболие, да бъде здрав човек. Та, казвам: Песента е един умствен процес. То не е нещо духовно. То е умствен процес, после влиза в духовния свят да работи. От духовния свят се изпитва доколко песента е права. Когато хората се хранят в умствения свят, човек е здрав. Изработва се в умствения свят храната [и] се предава в духовния
към беседата >>
138.
Състояние и разположение
,
ООК
, София, 20.5.1942г.,
човек трябва да има ясна представа. Всички хора страдат от неясни работи. В страданието има нещо неприятно, имаш неприятни чувства. Ти страдаш, понеже нямаш представа какво нещо е едно приятно и неприятно чувство. Искаш от туй чувство да се освободиш, пък не знаеш как. Или искаш да направиш нещо, но не знаеш как. За пример, вие казвате: „Аз имам известно състояние“, или известно разположение, или известно настроение. То са думи, които употребявате: състояние, разположение, настроение; нямате ясна представа какво означават. Имате един наполеон, на който не знаете цената, може да го дадете за по що защо. Че, един наполеон в сегашното време, който разбира, е доста крупна сума; 3–4 хиляди е на черната борса, пред държавата има друга цена. Животът е коригиране, докато дойдем до съзнанието, че нещата да бъдат положителни. Докато човек знае, че е положителен, да знае, че е добър и защо е добър; да знае, че е лош и защо е лош. Ако е лош, да знае защо е лош. Ако е умен, да знае защо е умен. Сега във всичките езици има разни понятия. Лошото седи в ш-то. Във всички езици [ш]-то има едно и също значение. То е материализъм, нищо повече. М-то е обърнато ш надолу. Човек е милосърден, знае да се разправя с материализма. Ш-то събира. Този звук ш, като го произнесеш, той е като долина, която събира. Тази долина е между два планински върха, събира всичкото, затворена е. Има долини, които са станали от планини, планините са се снишили. Има планини, които са станали от долини,
към беседата >>
139.
Разумни отношения
,
ООК
, София, 4.11.1942г.,
и кое е якото? Ако ви зададат такава тема – „Най-мекото и най-якото в света“ – какво ще кажете? Който намери, ще има една премия. Някои хора като пишат на български, изядат големия Ъ, казват и без него може. Във френски и в английски има едно Е накрая. То е като нашето Ъ – у българина, Е [н]егласно*. Англичаните и французите заповядват, не му дават да си казва мнението, а българите не му запрещават. Казват: „Ще си дадеш мнението“. Англичаните му забраняват. Аз се опасявам, вие като гладувате, понеже дажбата ви е малка, отразява се, че не може да мислите. Човек като не яде дълго време, като че ли не може и да мисли. Какво означава това? (1) Едно. В пението кое е едно? Кой тон е едно? Нали започвате с “до“. Тогава 2 е “ре“, 3 – “ми“, 4 – “фа“, 5 – “сол“, 6 – “ла“, 7 - “си“ и 8 имате пак “до“, това са музикални числа. Имате числото 1567. Какво означава музикално? Или 6234? Ако отпред бузите на лицето, отстрани на носа, потънат, тия мускули аз ги наричам мускули на обществеността, обществени мускули. Когато тия обществени мускули потънат, отслабнат, образуват долина и в тая долина слизат пороища, натрупват се пясъци. Кой е най-мекият елемент в света? На физическото поле кое е най-мекото? Трудна работа. Може да се роди спор. Ще кажете: „Водата е мека“. Водата прави нещата меки. И огънят и той прави твърдите работи меки. Огънят е по-мек и от водата, той като нагорещи водата, тя става още по-мека. Сега всичко е в приложението. Мнозина знаете да пеете гамата, но не можете
към беседата >>
140.
Да благодарим
,
ООК
, София, 25.11.1942г.,
ръцете успоредно горе над главата. Сваляне ръцете до над главата и опиране пръстите до темето на главата. Няколко пъти обливане.) Има някои неща, които са интересни и важни за човека. Ръцете му показват до каква степен в Божествената Правда е достигнал. Ръцете са написана книга, доколко знание е добил в Правдата. Краката показват, в Доброто колко знание е добил, добродетелите, които е добил. Устата показва колко добродетели е добил в добрите чувства. Ушите показват колко знание е добил. Носът ни показва степента доколко е приложил в знанието. Очите му показват каква степен от Истината е добил. Очите показват доколко човек е свободен. Щом гледа към земята повече, не е свободен. Като говори човек и гледа към земята, много малко е научил, не е научил какво нещо е Истината, много малко разбира. Истина значи свобода. Свободен в даден случай – Добро и зло да направиш. Човек, който не може да направи зло и Добро, не е свободен, защото като искаш да направиш зло, да противодействаш на злото, ти си свободен, а като не противодействаш на злото, ти не си свободен. Доброто, ако не можеш да го направиш, ти не си свободен. Злото като не го направиш, ти си свободен; Доброто като го направиш, си свободен. Следователно ако не направиш Доброто, ти не си свободен. Щом направиш Доброто, ти си свободен. Злото щом го направиш, не си свободен. Него като не го направиш, си свободен. Следователно трябва да бъдеш свободен и в злото, и в Доброто. Тези работи не ги
към беседата >>
141.
Нов поздрав
,
ООК
, София, 23.12.1942г.,
приказка за царевицата как се е сприятелила със свинята. Напишете една приказка как царевицата и свинята са се сприятелили. Каквото на вас ви дойде на ума, напишете. Ще кажете: „Сега на стари години приказки да прави?!“ Царевицата доста хубаво име има. Свинята не е лоша, защото в свинята няма Ш-то, но е материалистка, много обича живота, много обича удоволствията. Тя много обича да живее. Като хванат свинята, квичи тъй, че на два километра можеш да слушаш квиченето: „Оставете ме да живея“. Ако искате да оценявате живота, трябва да се занимавате със свинския живот. Хубаво е по някой път да мислите за свинята. Като мислиш, помисли за сланината, добре облечена е. Тя като иде, изяде семената. После, те са много солидарни. Хубави черти имат свинете. Като хванат някое прасе, то като заквичи и всичките квичат, да му помагат. Трябва да оставиш прасето да бяга. Голяма солидарност има между тях. Свиня на български; сваин* – английски (swine); на френски как е – пор; на турски – домус. После пишете за какво мислят старите и за какво мислят младите. Характерното. За какво мисли старият някой път? Някой път старият какво го интересува? Най-същественото, което интересува младия. Направете наблюдения, мислете. Ако идете зимно време в студените места, вие ще се запознаете с шубите. Ако отидете в тропическите места денем, ще се запознаете с тънките дрехи. Всяко място изисква свое облекло. Всяка епоха изисква своя мисъл. Сега вие седите и казвате: „Устаряхме“. Какво значи
към беседата >>
142.
Двата принципа
,
НБ
, София, 4.4.1943г.,
са за децата, за малките деца, мъчно смилаемите са за възрастните. Ако нахраните едно дете с твърда храна, ще спънете неговото развитие; ако един възрастен храните с млечна храна, ще го спънете. В нашия век хората много обичат чорби, навсякъде започват със супи. Ако възрастният изхвърли супата, няма да бъде зле. Зъбите се развалят. Като дъвче човек, уякчава зъбите, със супа зъбите се развалят. Съществуват големи противоречия в живота. Ние мязаме на млади моми, които чакат да дойдат да ги харесват. Те само през прозореца гледат, този минал, онзи минал, гледат как е облечен, нагизден, с шапка, с парадна форма. Не е лошо това. Всичко, каквото съществува в света, е на място. Лошото е там, че някои неща има повече, отколкото ни трябват. Колкото за чешит е потребно. Погрешките са потребни, но да станат официален живот не е потребно. Някои хора обичат черните очи, приятни са. Някои обичат сините, някои обичат кестенявите. Вкус има. В черните очи има нещо, което привлича. В кестенявите има друго. Казва: „Не гледай очите.“ Ако не гледаш очите, като риба ще се печеш после. Ти живял ли си с жена със сини очи или с черни очи? Жената тебе да те мъчи, та да видиш какво нещо е. Няма по-хубаво същество от жената, но няма и по-лошо същество от жената. Сега вас ви считам, че сте актьори, играете роля на жени. Не виждам още жени. И мъже няма още. Мъжът в моя ум има определени качества. Не може да считат едно дете, което се родило, че е някой герой. Детето има възможности
към беседата >>
143.
Възпитателен метод
,
ООК
, София, 19.5.1943г.,
въпрос. Кое е най-важното в живота според вас? Кое считате за най-важно, за най-съществено? Като станете сутрин, кое е най-същественото или вечер като си лягате, кое е най-същественото? Като идете в училище, кое е най-същественото? Като идете в църква, кое е най-същественото? Или като излезете в Природата, кое е най-същественото? Или като започнете да изучавате музиката, кое е най-същественото? Много обикновени въпроси – да се даде един разумен отговор. На живота му трябва една нова основа. Новите методи и старите методи са добри. Добра е основата, която се полага на една къща, но само основа не може да се тури, трябва да има стени, но не само стени, трябва един покрив отгоре, не само покрив – трябва прозорци, трябва да се уреди отвътре, после трябва да влезе един човек, да живее. Всички живеете на Земята, може би, защо сте дошли, не сте си дали отговор. Точно не знаете защо сте дошли, но то е второстепенно. Защо сте дошли, коя е целта на живота? Трябва да се знае посоката на движението. Но понеже сте дошли на Земята и сте спрели, щом се спре човек в целта си, какво е тази цел? Да кажем, някой иска да следва музика. Целта е музиката. Щом влезе вече в музикалното училище, цел ли има да гони? Коя е целта на музикалното училище? Ако свири, свири нещо, ако пее, пее нещо. Ако изучава философия на музиката, изучава я. Най-първо трябва да знае какви възможности има, на какво е построен. Някой от вас е построен на басова основа. Някой е построен върху сопранова основа,
към беседата >>
144.
В царството си
,
НБ
, София, 23.5.1943г.,
намериш добри певци да пеят на свят. Мъчно е да намериш добър готвач да готви на свят. Маслото не е на свят. Зарзаватът не е на свят. Мъчно е да намериш хора, които да мислят право. Мислят, но за какво мислят? Мъчно е да намериш хора, които да чувствуват право, добре да чувствуват. Всеки има някое неразположение. Мъчно е да намериш човек, който да постъпва право. Че постъпват право, постъпват – има три подтика. Някой постъпва право по съображение, неговите интереси са такива. Например, онзи господар храни добре овците си, интерес има. Или храни добре кокошките си, но хване някоя кокошка и ѝ отреже главата. Ние, съвременните хора, сме много големи идеалисти, по-големи идеалисти от нас няма. Идеалисти сме, но оскубваме всичките пера на кокошката. С нашия идеализъм оскубваме всичките косми на млекопитающите. С нашия идеализъм откъсваме всичките плодове на дърветата или ги изсичаме и тогава търсим идеален живот. Казваме: „Като идем в оня свят, какво ще правим? В оня свят като идем, какво ще правим? Не може да се женим, деца не може да имаме, какво ще се прави, като няма жена? В онзи свят учат ли се? Училища има ли?“ – Училища има, гостилници има, оркестри има. Скоро една доста млада жена ми разправи своята опитност, ще ви я приведа и на вас. Интересна е опитността. Казва: „В младини из въздуха ходих, нямах никакъв смисъл, мислех защо ли съм на Земята, да ѝ тежа. Недоволна бях от себе си. Станах на 17–18–19 години, срещнах един доста млад човек, като го погледнах, като
към беседата >>
145.
Озарени от Любовта
,
НБ
, София, 11.7.1943г.,
една дума. „Радвайте се“, казва. И то след своята смърт казва: „Радвайте се.“ Човек само като мине големите изпитания, може да се радва. Като не е минал големите изпитания, не може да се радва. Големите изпитания винаги отменят радостта. Животът е най-голямото благо, което е дадено на хората. Изкуството е да знае човек как да задържи този живот и да се ползува от него. Ние, съвременните хора, искаме само наслада от живота. То е погрешно схващане. Искаме да бъдем силни. Всички желаят да бъдат силни. Силата Бог я дал на децата. Топлината и чувствата, Любовта я дал на възрастните. Знанието и светлината – на старите. На стари години човек няма топлина, няма ни сила. Някои искат да бъдат силни. Човек не може да бъде силен на стари години. Ако старите биха били силни, ще направят някое престъпление. Винаги съвременните хора свързват Любовта със силата. Искат в Любовта човек да бъде силен. Любовта започва със силата, но в най-слабата ѝ форма. Мислите ли, че Слънцето е слабо? Бог го е поставил на 150 милиона километра, то се вижда много малко, за да не се плашат хората. Ако беше голямо, ще се изпоплашат. И малките деца му се радват, мислят, че може да го вземат в ръце и да си играят с него. По някой път и вие искате да бъдете големи. Ще се изпоплашат хората от вас. Ако си голям човек като планина, в коя къща ще идеш на гости? Ако си като Слънцето, кой може да [те] покани? И най-голямата Любов да имаш към Слънцето, кой ще го покани? Цялата Земя даже не е една стая за
към беседата >>
146.
Умен, добър и силен / Умни, добри и силни
,
ООК
, София, 13.10.1943г.,
вас да си избере по една от познатите песни и да я научи добре. Която песен обича, нея да научи доброволно. Нещата трябва да се изучават добре. Само онова ни ползва, което е добре научено. Някои мислят, че като отидат на оня свят, там ще се научат да пеят правилно. Те се заблуждават. Най-добрите условия за пеене са на земята. Тук ще се учите да пеете. Като отидете на оня свят, ще се намерите при друга обстановка, при други условия, други неща ще ви занимават. Оня свят, за който говорите, е Божественият свят – той е светлина. Духовният свят е топлина, а физичният свят е сила. Тия три свята съществуват и в човека: главата е Божественият свят; дробовете и сърцето са ангелският свят, а стомахът – физичният свят. Понеже човек живее на физичния свят, казваме, че той е в стомаха. Някои смесват стомаха с търбуха. Това са две различни понятия. Под „търбух“ разбираме ненаситните желания на човека да яде, да се удоволства. Мястото на тия желания е около слепите очи. Стомахът е орган, в който работят сили за изграждане на материала. Ако стомахът не събира материал за градеж, човешкият живот се прекратява. Ако хамбарите не се пълнят през лятото и есента, какво ще правят хората през зимата? Ако изворите и реките пресъхват, какво ще правят хората? Щастието на човека се крие в светлината, в топлината и в силата. Щастието на човека се крие във въздуха, във водата и в хляба. Ако не разбере тия неща, той не може нищо друго да разбере. Имате числата 100, 1000 и 10,000. Еднакво
към беседата >>
147.
Божията воля / Волята Божия
,
УС
, София, 26.12.1943г.,
причината на неразположението си. Някой мисли, че е неразположен, защото няма пари. Друг мисли, че е неразположен, защото няма къща. В същност, това не са съществени причини за неразположението. Една от причините, която спъва хората, произтича от факта, че те не приемат достатъчно светлина; не приемат достатъчно въздух – дихание Божие; не знаят, как да пият вода и как да ядат хляб. Светлина, въздух, вода и хляб – ето същественото, от което хората се нуждаят. Искаш да се облечеш хубаво, да имаш нови обувки и шапки – това е мода, не е необходимост. Какво са допринесли на човека обувките и дрехите? Птиците носят ли обувки? Млекопитаещите обличат ли дрехи? С каквито обувки и дрехи дохождат, с такива са отиват. Ще започнете да философствувате върху живота на птиците и млекопитаещите, но философията още не подразбира абсолютната истина. Казвам: Който говори много, показва своите слабости; който мълчи много, показва своето невежество или темерутство. Правило е: Не говори за неща, които не са станали. Говори за онова, което е предсказано да стане. И, като стане, всички ще го видят. Вие не знаете, какво ще стане; не знаете, коя част от София ще нападнат самолетите. Някой иска да знае, коя част на града ще нападнат. Като стане, ще видите. Сега, при бомбардировките, виждате, колко слабо същество е човекът. В известни случаи той е по-слаб от комара. Комарът е доста издръжлив. Същевременно, човек е страхлив и неустойчив. Той е неустойчив и в мислите, и в чувствата – в
към беседата >>
148.
Най-красивият ден
,
УС
,
ИБ
,
ПС
, Мърчаево, 16.4.1944г.,
във вселената, но само едно слънце огрява земята, само от едно слънце се ползува тя. Другите слънца дават малка светлина и малка топлина. Земята може да разчита единствено на слънцето. Задачата. на останалите слънца и звезди е да определят времето и събитията, които стават в света. Какво означава думата звезда? На английски „звезда” се казва star, а на български, стар е оня човек, на когото краката са отслабнали и не държат. Според българите, ако човек разчита на звездите, остарял е вече. Старите хора са стари звезди, които не помагат на земята. Всички хора имат познания и казват: Христос дойде на земята да спаси човечеството. Що е спасението? Слушал съм много обяснения на тая дума и от проповедници, и от учени, но нито един не се е домогнал до истината. Христос дойде да спаси света, но спаси ли Го? Ако светът беше спасен, хората нямаше да страдат и да боледуват. Казвате: Трябва да вървим по закон. Трябва да вървим по закон, но за кого е създаден законът: за здравите, или за болните? Законът е създаден за здравите, за добрите, за умните хора – за лошите хора няма закон. Повечето хора имат понятие за закона, като за някакво ограничение. Това не е закон, това е животинско състояние. В животинското царство големите животни ограничават малките – и това не е закон. Малките животни не се карат с големите – подчиняват им се. Малкото животно, като види голямото, от далеч още му отваря път. Голямото животно е и прокурор, и съдия, и стражар – във всичко се налага. Ако
към втори вариант >>
149.
Постижения / Постижение
,
ИБ
,
ПС
, София, 8.12.1944г.,
линия и около нея опишете окръжност. Според математиката, правата линия е най-късото разстояние между две точки. Значи, постиженията се придобиват най-бързо по пътя на правата линия. Същото се отнася и до желанията. Затова хората се стремят към тоя път. Мъчните работи не се постигат по пътя на правата линия. Кривата линия, т. е. окръжността, е път на възлизане и слизане. Коя страна от окръжносгта е на възлизането и коя – на слизането? За колко време може да се извърви пътя на окръжността? Ако някое същество се движи много бързо, в един момент ще обходи всички точки. Ако се движи бавно, то ще извърви тоя път за хиляди години. Само Бог се движи с грамадна бързина, а всички останали същества се движат по-бавно – според степента на своето развитие. Питат: Кои неща са постижими и кои – непостижими? Непостижимо е, например, за човека да се движи с бързина, с която Бог се движи. Коя е причината, че човек иска да постигне нещо бързо? Защо отлага постигането на някои нещо, а други не отлага? Ако искаш да си купиш нещо, не отлагаш, искаш час по-скоро да го имаш. Ако имаш дълг, отлагаш изплащането; ако имаш да взимаш, не отлагаш. Като дойдеш до плащането, казваш, че не знаеш, кога е срокът на полицата. В случая, това невежество не те смущава. В обикновени случаи невежеството те смущава. Обаче, ученият не се безпокои от невежеството. Често той се облича в него, за да се скрие, да не знаят, че е учен. Така той се скрива и минава за скромен. За учения невежеството е
към втори вариант >>
НАГОРЕ